Практически ефект [The Practice Effect - bg]

На прага стоеше Денис — усмихнат, мръсен, целият покрит с рани и обвит от миризмата на отдавна немито тяло. Носеше смачкана и несъразмерна тъмничарска униформа.

Но не тази гледка я накара да възкликне от изненада и уплаха, а онова, което зърна зад него.

Гребенът изтрополи на пода и принцесата се свлече в несвяст.

„Брей! — рече си възхитено Денис. — Нямах представа, че действам така на жените! Да знаех само дали е от благодарност, или нещо друго…“

Не си правеше илюзии за външния си вид. Не беше виждал баня от две седмици и целият беше в цицини и подутини.

Зад гърба му роботът се суетеше около парализирания пазач. Докато очакваше нови разпореждания, той запълваше времето с вторичната си задача — в случая взимаше кръвна проба от пазача за сравнителни проучвания.

— Принцесо! Линора! Събуди се! Не ме ли познаваш?

Тя премигна и взе да идва на себе си, но все още гледаше замаяно.

— Разбира се, че те познавам. Ти си Магьосника… радвам се, че си жив. А сега ще пуснеш ли ръката ми? Много силно стискаш.

Денис побърза да изпълни молбата й, след което й помогна да седне.

— Наистина ли мислиш, че можем да избягаме? — попита Линора, като избягваше да поглежда към спътника му в коридора. Ако е някой от демоните му, успокояваше се тя, сигурно няма да ми стори нищо.

— Не бих се обзаложил — въздъхна Денис. — Но смятам да опитам. Минах оттук да ти предложа, ако искаш, да дойдеш с мен. Предполагам, че и двамата няма какво да губим.

Тя се надигна и изтича до гардероба.

Докато се обличаше, Денис довлачи парализирания пазач в стаята. Все още беше задъхан от стремителното изкачване на стълбите и играта на криеница с охраната. Неколцина стражи го видяха на един от етажите и се втурнаха да го преследват. Както предполагаше, Прасльо си духна под опашката при първия сигнал за опасност.