Пътешествие към Арктур
- Автор: Линдзи Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Горчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествие към Арктур». Краткое содержание книги:
От всички тайнствени създания на Торманс, срещата с тяой най-силно порази Маскул. Безкрайно чужда духовност, възможно най-далеч от неговата. И сто години да бяха живели заедно, никога нямаше да я разбере.
Маскул се съвзе от изумлението си и след като разгледа новодошлия/та в най-големи подробности, се опита и с разсъдъка си да схване невъзможното чудо, което му бе открила интуицията. Тяой приличаше на мъж, доколкото беше широкоплещест, с едри кости и без женски гърди. Но тези кости бяха плоски и ъглести, плътта му наподобяваше кристал, заравнен на местата на извивките. Сякаш тялото не беше огладено от морето на вековете, а беше възникнало изневиделица ъглесто и многоаспектно от една-единствена идея. Лицето изглеждаше неправилно и очукано. Поради расовите си предразсъдъци Маскул не го намери за красиво, но все пак в него имаше красота, нито мъжествена, ни женствена, но откриваше и трите съставки на всяка красота: характер, ум и спокойствие. Бакърената кожа сияеше като че ли отвътре. Нямаше брада, косата му беше дълга като на жена, събрана на плитка и стигаща до глезените. Тяой имаше само две очи, а изпъкналият над челото тюрбан явно прикриваше някакъв орган.
Маскул не можеше да определи възрастта му. Фигурата му изглеждаше жизнена и здрава, кожата — чиста и лъскава, а очите — силни и зорки. Тяой беше може би съвсем млад. Но колкото повече го разглеждаше Маскул, му се струваше невероятно древен, а действителната му младост се отдалечаваше назад във времето като през лупа на обърнат телескоп.
Маскул заговори най-сетне непознатия/та и разговорът им потече като че ли насън.
— Какъв е полът ти? — започна Маскул.
Гласът, който му отвърна, по необясним начин асоциираше със звука на мистичен горски рог, различим на огромно разстояние.
— Днес се срещат мъже и жени, но в стари времена светът беше населен с фейни. Струва ми се, че съм единственият/та оцелял от ония същества, които се родиха тогава чрез Съзнанието на Фейснай.
— Фейснай?
— Сега му викат погрешно Майстора или Кристалния — обясни съществото. — Плиткоумни имена, измислени от расата на плиткоумните същества.
— Как е твоето име? — попита Маскул.
— Лехалфе.
— Как?
— Лехалфе — повтори тяой. — А ти се казваш Маскул. Прочетох в мозъка ти, че си преживял удивителни приключения. Сигурно имаш невероятен късмет. И ако останеш по-дълго, може би ще успея да го използвам.
— Да не си мислиш, че късметът ми е твой? — възмути се Маскул, но му мина бързо: — Всъщност, няма значение. Искам да знам какъв е полът ти? И как задоволяваш нагона си?
— С него черпя живот от реките, които протичат през стоте долини на Матерпле — отвърна Лехалфе, посочвайки скрития орган на челото си. — Изворите им избликват от самия Фейснай. Цял живот се опитвам да го намеря и ако ти кажа от колко години го гоня, ще си помислиш, че лъжа.
Маскул бавно вдигна поглед към фейна.
— В Ифдон срещнах едното от Матерпле — младеж на име Дигрунг, и го абсорбирах.
— Сигурно ми го разказваш от самохвалство.
— Беше ужасно престъпление — рече Маскул. — Не знам до какво ще доведе.
Лехалфе му се усмихна и лицето й/му се сбръчка чудновато.
— В Матерпле — рече той/тя — младежът ще се размърда изотвътре ти, като надуши въздуха. Вече имаш очите му… Аз го познавах… Пази се или ще те сполети нещо още по-страховито. Стой далеч от водата.
— В тази злокобна долина май всичко може да се случи — отвърна Маскул.
— Не се измъчвай заради Дигрунг. По право долината принадлежи на фейните и хората ни се натрапиха. Добре е да се поразчистят малко.
— Няма какво да говорим повече. Явно трябва да бъда по-предпазлив — замислено изрече Маскул. — Защо каза, че късметът ми ще ти помогне?
— Късметът ти бързо отслабва, но все още може да е достатъчно силен, за да ми свърши работа. Ще потърсим заедно Треал.
— Да потърсим Треал? Защо, трудно ли е да го намериш?
— Казах ти, че цял живот го търся.
— Каза Фейснай, Лехалфе.
Последния/та фейн го погледна с чудноватите си прастари очи и отново се засмя.
— Тази река също, като всички реки в Матерпле, извира от Фейснай. И като тях идва от Треал, затова трябва да търсим Фейснай в Треал.
— Какво ти пречи да намериш Треал? — учуди се Маскул. — Всички знаят за тази страна.
— Треал е подземна страна. Свързва се с горния свят на няколко места. Не съм срещнал никого, който да ги знае. Пребродих долините и хълмовете, стигнах до дверите на Личсторм. Вече съм много стар, вашите възрастни ще изглеждат като новородени до мен, и още съм толкова далеч от Треал, колкото и когато бях съвсем млад и живеех сред другите фейни.