Пътешествие към Арктур
- Автор: Линдзи Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Горчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествие към Арктур». Краткое содержание книги:
Опасността беше преминала и Маскул се усмихна, поздравявайки се, че се е отървал толкова леко. После се запита за какво служат новите органи и дали са полезни или вредни. Разбра го, преди да измине и десетина крачки. Точно когато понечи да скочи от един камък, зрението му се промени и той инстинктивно се спря. Пред очите му се разкриваха едновременно два свята. Както преди, със собствените си очи виждаше гърлото на клисурата, скалите, потока, животните-растения, светлината и сенките. А с новите очи те изглеждаха другояче. Различаваха се ясно всички подробности от долината, но светлината отслабна и предметите избледняха, станаха твърди и безцветни. Облаци изпълниха цялото небе и скриха слънцето. Тези маси от кондензирана пара, перести по строеж, се носеха буйно, почти съвсем като живи. На места, където частиците бяха по-дребни или разпилени от движението, облаците бяха по-рошави и развлачени. Отблизо можеше да се види всяка една от зелените искрици на потока, които се издигаха нагоре към облаците. Но щом ги докоснеха, между тях закипяваше безмилостна битка. Искрите се стремяха да се откопчат и да се доберат до по-високата атмосфера, а облаците се събираха около тях при всеки техен опит и ги улавяха в плътен затвор. Доколкото Маскул виждаше, повечето искрици успяваха накрая да си пробият път нагоре с невероятни усилия. Погледът му проследи една от хванатите в плен искрици. Заобиколи я пръстен от облаци и тя, въпреки че се мяташе и проблясваше във всички посоки — като диво животно, уловено в мрежа — не намери пролука сред облачната обвивка, която следваше движенията й. Парите още повече се сгъстиха, потъмняха и настръхнаха като пред буря. Зелената искрица, едва забележима сред тях, спря да се бори и застина неподвижно. Облакът продължи да се сгъстява неумолимо, доби сферична форма и се спусна бавно към долината. Докосна земята и спря точно срещу Маскул. Поне две минути цареше пълна тишина. Ненадейно, като че прободен от двуостра светкавица, облакът се смали, ощърби се, обагри се и тръгна наоколо като животно-растение да търси храна и да се вкорени. Последната картина Маскул видя вече с нормалното си зрение. Затова одеве му се беше сторило, че съществата се появяват чудодейно от нищото.
Маскул беше поразен. Скептицизмът му се пречупи и отстъпи пред любопитството и страхопочитанието. „Също като раждането на една мисъл — каза си той. — Кой ли е мислителят?“ На това място се извършваше делото на великия Жив Разум, който обладаваше и интелигентност — защото всички видове бяха различни, и характер — защото повтаряха един и същ общ тип… „Ако не греша и тази сила наистина се нарича Майстора или Кристалния, видях предостатъчно, за да пожелая да науча нещо повече за него… Глупаво е да се захващам с нови главоблъсканици, преди да реша тези.“
Някакъв глас го повика отзад. Той се обърна и съзря човешка фигура, която тичаше към него откъм клисурата. Приличаше по-скоро на мъж, отколкото на жена, висок и пъргав, облечен в тъмна, подобна на расо одежда, дълга от врата до под коленете. Около главата му беше увит тюрбан. Маскул не изчака съществото и тръгна да го пресрещне.
Отново се изненада, този път, защото то, явно човешко създание, не беше нито мъж или жена, нито нещо средно помежду им. Очевидно принадлежеше към трети пол, което, колкото и забележителна гледка да беше, трудно можеше да се проумее. За да се преведе с думи впечатлението от външния вид на непознатия в съзнанието на Маскул, би трябвало да се създаде ново местоимение, защото земните не можеха да го изкажат. Вместо „той“ или „тя“, нито дори „то“, би трябвало да се използва „тяой“.
Най-напред Маскул беше неспособен да разбере защо веднага реши, че физическите особености на съществото произтичат от пола му, а не от расата, например. Тялото, лицето и очите определено не бяха нито мъжки, нито женски, а съвсем различни. Също както при пръв поглед човек разпознава мъжа или жената по някакви незнайни разлики в израза и излъчването, независимо от формата на лицето, така и непознатото същество не приличаше на нито един от двата пола. Тяой криеше сетивност, неприличаща на никаква друга… Маскул реши, че беше любов. Каква любов? Кого обичаше? Не беше нито позорната страст на мъжа, нито дълбокият инстинкт на жената да се подчини на съдбата. Беше истинска и неустоима като тях, и все пак съвършено различна.
Взрян в странните прастари очи, Маскул инстинктивно почувства, че тяой би могъл да обича само Майстора. Осъзна, че неговата любов няма за цел да продължи расата, само земното безсмъртие на индивида. Тяой не раждаше деца, а беше вечното дете; искаше като мъж и получаваше като жена. Това излъчваше мъгляво и объркано съществото, като че ли дошло от друго време, когато е било сътворено по други закони.