Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Промяната беше в надеждата: надеждата за промяна, каквато й се беше струвала невъзможна до вчера. Тази промяна щеше да бъде невероятно трудна, но не и невъзможна.
Беше говорила с Дженива за неща, които никога не беше предполагала, че ще сподели с някого, и разкритието й беше донесло голямо облекчение. Сърцето й, макар все още обгърнато като от трънен венец, вече я болеше по-малко. Тръните обаче продължаваха да я бодат, веки от тях болезнен спомен, от който не може да се отърве.
Докато пиеше от пластмасовата чаша, тя си наложи волята да не прибягва до още сто грама водка. Не й беше лесно в това състояние на гняв и срам, но все пак й се стори постижимо да се откаже напълно от алкохола, и то без разни програми от двайсет стъпки.
В края на краищата тя не беше алкохоличка. Не пиеше и не чувстваше необходимост да пие всеки ден. Стресът и самоомразата бяха барманите, които я обслужваха. Сега обаче не се чувстваше задължена да им поръчва отново, имаше усещането за свобода, каквато не познаваше от години.
Ала само надеждата не е достатъчна, за да се постигне промяна. Надеждата е протегната към теб ръка, но са необходими два протегнати ръце, за да те издърпат от дълбоката дупка, в която си пропаднал. Втората ръка е вярата — вярата, че надеждата ще бъде оправдана. И макар надеждата й да беше станала по-силна, това не се отнасяше до вярата.
Никаква работа, никакви перспективи за бъдещето. Никакви пари в банката. Стар шевролет камаро модел 81-ва година, който още напомняше чистокръвен жребец, но работеше като стара кранта.
Лейлъни в къщата на Синсемила. Накуцващата Лейлъни, която неминуемо приближаваше съдбоносния си десети рожден ден. Момче с изкривени бедра, станало жертва на логика на ненормалник, захвърлено в самотен гроб. Буци мокра пръст, хвърлени върху останалите изненадани завинаги детски очи. Пръст в отворената му за милост уста. Едно тяло, превърнало се вече само в деформиран скелет…
Мики не усети кога стана отново, за да си налее втора чаша. Осъзна се едва когато пускаше кубчета лед в чашата. След като отвори бутилката водка, тя се поколеба, преди да си налее. Но не можа да устои.
Щеше да й е необходима смелост, за да застане зад Лейлъни. Мики обаче не се заблуждаваше, че ще намери кураж благодарение на бутилката. За да измисли стратегия и да я осъществи успешно, тя трябваше да прояви мъдрост и остроумие, но още не беше изкукала дотолкова, за да смята, че водката ще я направи по-умна.
Вместо това си каза, че сега повече от когато и да било й е необходим нейният гняв. Защото именно буйната й ярост я оживяваше, правеше я по-енергична и твърда, караше я да оцелява, мотивираше я. Пиенето често подклаждаше гнева й и затова тя реши да пие заради Лейлъни.
По-късно, когато си наля за трети път, и то повече от първите два пъти, отново се повтори същата лъжа. Не пиеше заради себе си, а заради Лейлъни. Беше й необходим гняв, за да извоюва свободата на момичето.
Поне разбираше, че извинението й е лъжа. Каза си, че щом не се заблуждава, значи сигурно ще намери спасението. Или ще се погуби завинаги.
Горещината. Мракът. От време на време подрънкване на топящия се лед. И неспирното приглушено бучене на движението на колите по магистралата — ръмжене на двигатели и въртене на гуми. Това бучене можеше да е звукът на надеждата; то сякаш все повече се приближаваше, но в същото време се отдалечаваше.
Глава 25
Имаше дни, в които Синсемила ужасно миришеше на прокиснало. В други дни ухаеше на рози. В понеделник можеше да мирише на портокал, във вторник — на малц, в сряда — на цинк или мед, в четвъртък — на плодове.
Старата Синсемила беше познавач на аромотерапията и вярваше, че горещата вана с подходящи благоухания помага на човек да се очисти от токсините. Когато пътуваше, носеше със себе си такова количество препарати за къпане, че ако живееше в Средновековието, щяха да я сметнат за алхимичка или вещица. Екстракти, еликсири, парфюми, масла, есенции, соли, концентрати и дестилирани вещества се съдържаха в колекцията й от шишенца и причудливи съдове със странна форма. Всички те се побираха в два изработени по поръчка куфара, които сега лежаха разтворени в банята.
Лейлъни знаеше, че много интелигентни, уравновесени, отговорни и най-вече миришещи на хубаво хора практикуват аромотерапията и очистването на тялото от токсини. Но самата тя се въздържаше да използва добавките за вана поради същата причина, поради която не участваше в ексцентричните занимания на майка си дори и някои от тях да бяха забавни. Страхуваше се, че и най-невинното споделяне на интереси със Синсемила — например да си сложи във ваната кокосово масло и есенция от какаово масло — ще бъде първата крачка по стръмния и опасен склон към пропастта на лудостта. Независимо кой беше баща й, Клонк или не, тя си оставаше дъщеря на Синсемила и ако не внимаваше, наследствените гени можеха да й изиграят лош номер.