Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Самотникът и лилията
Самотникът и лилията - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Самотникът и лилията

Электронная книга - «Самотникът и лилията». Краткое содержание книги:

В мрака на тясната затворническа килия се стичат сълзи по кадифените бузи на Карес дьо Вилие. По неизвестни причини, красивата френска аристократка е заловена и заклеймена с „алената лилия“ на позора. Но желязната врата се отваря и висок маскиран непознат застава пред нея. Докато тъмните му, пронизващи очи изучават лицето й, Карес чувства, че я обзема страх, но и силно желание. Измамник или спасител, докосването му предизвиква страстен зов на плътта, което скоро ще ги свърже в опасна прегръдка…
1 ... 69 70 71 72 73 74 75 76 77 ... 147
Перейти на страницу:

— Прости ми, ако съм извикала у теб болезнени спомени — прошепна тя, докато ръцете му сваляха ризата й от нейните рамене с цвят на слонова кост. — Знам какво означава да не можеш да говориш за нещо, което ти е причинило огромно страдание.

— Скъпа съпруго, когато сме само двамата в нашата спалня, миналото не съществува. Единствено настоящето е от значение, както и страстта между двама ни.

Неговият глас бе като прелъстителна милувка, а устните му целунаха нежно алената лилия на рамото й.

Ах, защо това не беше вярно, си помисли тя в пристъп на тъга, която бързо се оттегли при докосването на неговите умели ръце. Възбуждащото усещане от допира на горещите мъжки устни по кожата й я развълнува. Почти тропическия въздух целуна голото й тяло, точно като устните му, когато и последните й дрехи се свлякоха на пода.

— Ах, красавице моя, ти караш дъха ми да спира — прошепна той, обръщайки я нежно с лице към себе си. Неговите пронизващи тъмни очи се плъзгаха по тялото й, благоговение и страст горяха в тези тъмни като полунощ орбити. — Нека се отърсим от безсмислиците на тази вечер. Тук има място само за взаимно наслаждение. — Поставяйки ръцете си от двете страни на красивото й лице, той целуна нежно първо челото й, после върха на носа й и след това прокара устни по нейните тръпнещи уста.

Невероятното топло усещане за единение я обзе още веднъж, когато устните му се допряха леко до нейните, а ръцете му се спуснаха надолу, за да я прегърнат и да я притиснат по-силно. Умората и отнесеността изчезнаха сякаш мигновено под напора на неговото нежно прелъстяване. Когато я заведе до балдахина, покрит от облака на предпазната мрежа, тя си помисли с въздишка, че ако духът на Аурора обикаля из тази къща, то той спира пред прага на тяхната стая. Тук, въпреки полумрака, се чувстваше освободена от невидимото присъствие, което усещаше в другите части на сградата.

Карес вече не мислеше за Аурора, когато двамата заедно легнаха върху пухеното легло.

— Позволи ми да те освободя от напрежението на деня — прошепна той дрезгаво и страстно.

Отмятайки дългите копринени коси встрани, неговите красиви пръсти погалиха съвършената линия на гърба й, разтривайки стегнатите нерви, за които тя дори не предполагаше, че са изпълнени с такова напрежение. Въздъхвайки учудено, усети как по тялото й бавно се разстила топлина. След това неговото невероятно докосване се прехвърли върху задната част на бедрата й, масажирайки ги, отнемайки умората от мускулите й, докато накрая тя се почувства податлива като върба на вятъра.

— Прекрасно — въздъхна Карес. — Ти ме освободи от болката, за която дори не подозирах.

Плътен, гърлен смях бе неговия отговор, когато той се наведе и целуна съвършената полусфера с цвят на слонова кост, преди да продължи да масажира мускулите в долната част на краката й, после стройните й глезени, накрая дори малките й ходила.

Изведнъж тя започна тихо да хихика, след това се засмя с пълно гърло и се извъртя, за да то погледне.

— Гъделичкаш ме — запротестира, когато той се изправи до нея, прокарвайки пръсти по извивките на тялото й, докато тя усети как нежните й руси косъмчета настръхват на местата, където я бе докоснал.

— Ах ти, дявол такъв — оплака се тя, разтваряйки се в него с дрезгав мелодичен смях.

— И така са ме наричали — съгласи се Люсиен, притискайки я към себе си, гледайки към нея нежно усмихнат, като я държеше в силните си ръце. — По-добре е, когато се смееш. Сега може би се наслаждаваш на себе си малко повече.

— Да, малко — подразни го тя с изкусителен блясък в сивите си очи, който накара кръвта му да закипи.

— Има много начини да се прави любов, красива моя съпруго, и тази вечер смятам да те запозная с някои от тях — й обеща той, като притисна бедрата й към себе си и след това с няколко бързи, гъвкави движения се озова легнал по гръб, а тя — изпъната върху него.

— Какво правиш? — възкликна тя, смеейки се изненадано.

— Почакай и ще видиш — закачи я той. Тъмните му очи блестяха срещу нейните. — Искам да виждам цялото ти тяло, докато се любим.

1 ... 69 70 71 72 73 74 75 76 77 ... 147
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)