Наследницата на Монтоя
- Автор: Брадшоу Емили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследницата на Монтоя». Краткое содержание книги:
Пропъди угризенията на съвестта си и се приближи, за да подслушва. Когато притисна ухо до вратата, говореше жената.
— Това наистина е съвсем неприемливо, Кристофър. Какво ще кажат всички? Как биха могли членовете на семейството да държат главите си изправени пред хората, когато обществото погледне тази… как каза, че е името й?
— Магдалена Тереза Мария Монтоя Талбът. Маги — за по-кратко. Ако ще се почувстваш по-добре — произхожда от много стар испански род.
Жената подсмръкна високо.
— Маги. — Произнесе името с отвращение. — Повлекана от Америка. Съмнявам се, че във вените й тече аристократична кръв. Каква каза, че била, когато я намери? Певица?
— Танцьорка. Наистина е доста талантлива. Някой ден би трябвало да видиш как танцува.
— Съмнявам се, че бих го оценила. Танцьорка! Абсурдно е! Кристофър, не мога да измисля нещо по-лошо. Това е катастрофа. Какво те прихвана, та я доведе тук?
— Майко, вие знаехте, че брак с наследница на Монтоя може да се окаже необходим, за да си възстановим земята на Стивън. Питър Скарбъроу и аз обсъдихме въпроса с вас, преди да замина за Америка. Тогава не възразихте.
— Скъпо мое момче, направи нужното, за да подпомогнеш семейните финанси и запазиш честта на семейството. Беше приемливо само защото си по-младият син и следователно връзките при брака ти не са така важни, както за брат ти Джеймс. Но това не означава да парадираш с това, че е трябвало да се унижим, за да постигнем тази цел. Някои връзки е най-добре да се крият от обществото. Досега трябваше да си го научил, Кристофър.
Гласът му придоби твърдост.
— Майко, искам да изясня добре едно нещо. Маги е моя съпруга. Тя е жена с необикновен дух и интелигентност, независимо къде съм я намерил. Освен това допринася значително за благосъстоянието на това семейство. Ако възнамерявате да приемете земята й и печалбата, която тя носи, тогава трябва да приемете и нея. Маги има право на учтивост и любезност от страна на всеки член на това семейство.
Гласът на жената прозвуча сърдито:
— Как можеш да искаш такова нещо от мен или от сестра ти? Ние сме аристократично възпитани дами с нежна чувствителност. Дал си на тази… тази танцьорка благородното си име и сигурно бъдеще. Трябва ли всички ние да слезем толкова ниско, че да общуваме с тази персона?
Маги не чу отговора на Кристофър. Ушите й горяха от гняв. Думата „танцьорка“ звучеше в устата на тази жена като ругатня. „Персона“ също криеше огромно презрение. Нещо, което „благородните дами“ мислеха за вулгарно и обидно. И старата вещица имаше наглостта да я съди, преди дори да са се срещнали.
Без да помисли за последствията, Маги отвори вратата и се втурна вътре. Лавици с книги изпълваха стените от пода до тавана, а огромно дъбово бюро заемаше повече от половината стая. Господин със сериозно лице, облечен в костюм отпреди два века, се вглеждаше в нея от портрет над камината, сякаш готов да й изкрещи да се маха от стаята. Същото сериозно изражение имаше и тъмнокосата дама, облечена в бледорозова коприна, която се бе разположила в канапето под прозореца като кралица на трон. Единствено белите кичури на слепоочията издаваха възрастта й. Лицето й беше с остри черти и гладко като мрамор. Пронизващите й зелени очи се разшириха при внезапното влизане на Маги.
— Мадам, аз не съм „персона“. — Наблегна на думата със същото презрение, както и дамата. — Никой не може безнаказано да обижда Магдалена Монтоя.
— Наистина? — Жената я погледна през лорнет, като че ли изследваше насекомо, изпълзяло изпод плюшената покривка. — Да разбирам ли, че това е момичето, Кристофър?
Кристофър затвори очи за малко, после ги отвори с въздишка.
— Майко, може ли да ти представя Маги, съпругата ми. Маги, тази дама е моята майка…
— Херцогиня Торингтън — прекъсна го жената й млъкна, сякаш чакаше да види изражението, което титлата й щеше да извика на лицето на натрапницата.
Маги не поздрави жената с учтивото: „Радвам се, че се запознахме.“ Как би могла да се радва на срещата с жена, която току-що е говорила за нея с презрение!
— Имате ли навика да подслушвате разговорите на хората, скъпа?
— Считам за мое право да слушам, когато разговорът се отнася за мен.
— Ах! Кристофър, можеше поне да научиш момичето на добри обноски, преди да я пуснеш в цивилизацията.
— Струва ми се, херцогиньо, че вие самата трябва да помислите за поведението си.
Лейди Торингтън остана с отворена уста. Мина време, преди да се съвземе.
— Никога не съм чувала подобна дързост! В Англия, госпожице, младите хора се отнасят с уважение към по-възрастните, а младите жени не си позволяват да се изказват така безсрамно.