Наследницата на Монтоя
- Автор: Брадшоу Емили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследницата на Монтоя». Краткое содержание книги:
Кристофър я поведе към стаята, за която обясни, че е семейната всекидневна.
— Не е така официална, както гостната — добави той.
— Това е удивително — възкликна Маги.
— Мислех си, че ще реагираш по този начин — отговори Кристофър с иронична усмивка.
Маги едва дишаше сред претрупаната стая. Ябълково зелените завеси бяха пуснати, за да предпазват от слабото обедно слънце. Тежка двукрила дъбова врата изолираше стаята от останалата част на къщата, която без съмнение беше също така затворена. Може би защото Англия беше малък остров (Кристофър го беше посочил на картата); англичаните се чувстваха задължени да живеят в такива малки пространства между столове й кушетки, статуи и маси.
Внезапно дъбовата врата се отвори и едно момиче влетя в стаята като свеж бриз. Беше руса и с много бяла кожа. Светлосините й очи искряха в унисон с елегантната й копринена рокля.
— Кристофър! О, Кристофър! Мислех, че никога няма да се върнеш вкъщи!
Момичето се хвърли в обятията на Кристофър с ентусиазъм, който накара Маги веднага да реши, че това трябва да е безупречната госпожица Хоторн — толкова безупречна, колкото си я беше представяла.
Кристофър притисна в обятията си безупречната госпожичка и после я пусна на пода.
— Маги, това е Елизабет, сестра ми.
Маги въздъхна с облекчение. Кристофър можеше да прегръща сестра си колкото си иска.
— Елизабет, да ти представя Магдалена Монтоя Талбът, съпругата ми.
Елизабет го погледна смаяна. След това се усмихна. Маги веднага хареса момичето заради усмивката му — сияеща и неподправена бликаща направо от сърцето и отразена в светлите й очи.
— Магдалена. Какво красиво име! — Елизабет улови Маги за ръцете. Кожата й беше мека като кадифе. — Добре дошла в Лондон, сестричке. Трябва да си съвсем изтощена от пътуването. Кристофър, защо не ни каза, че съпругата ти идва с теб в Лондон?
Графът вдигна вежди и преди да успее да отвърне, Маги проговори:
— Реших да дойда в последния момент, а Кристофър просто не можа да ме разубеди.
— Браво! Радвам се да срещна още едно същество от женски пол, способно да се наложи на нацупения ми брат. Знаеш ли, не сме много тези. Можеш да се настаниш във френската стая. Ще накарам госпожа Скрабз да се увери, че стаята е чиста и тогава можеш да подремнеш. Като познавам Кристофър, той сигурно не се е грижил кой знае колко за удобствата ти по време на пътуването. Мъжете просто не разбират женската слабост.
Кристофър я прекъсна:
— Маги ще се настани в моя апартамент. С мен — добави той, за да е сигурен, че е разбран.
Елизабет вдигна учудено вежди. Леко се изчерви.
— Кристофър, една дама би трябвало да има свой собствен апартамент. А ако си спомняш, френската стая е свързана с твоята.
— Предпочитам съпругата ми да споделя моя апартамент, Елизабет. Не бъди толкова шокирана. Така правят в Америка.
— Майка ще припадне, Кристофър.
— Много добре знаеш, че майка ще припадне от нещо повече от това, че Маги ще споделя моя апартамент. Готов ли е той?
— Разбира се. Очакваме те от няколко седмици.
— Добре. Аз също имам нужда да си подремна. Маги, нека ти покажа пътя. — Целуна леко сестра си по бузата. — Без съмнение ще се видим на вечеря.
Апартаментът на Кристофър изглеждаше спартански в сравнение с останалата част на къщата. Спалнята, всекидневната, будоарът и банята бяха в кафяви и сини тонове. Имаше малко семпли мебели. Два стола, тапицирани със светлосин кретон, красяха всекидневната наред с една кушетка и бюро. По-голямата част от спалнята беше заета от дъбово легло с балдахин. Единствената друга мебел беше необходима, а не декоративна — дъбов гардероб в същия, стил, тоалетна масичка и висок скрин. Банята беше нещо ново за Маги. Лъскава месингова вана бе поставена на платформа от плочки. Редом имаше кофи с вода. Останалата част от малката стая бе заета от дъбов умивалник с фина порцеланова кана, леген и малко огледало отгоре.
— Ако искаш, можеш да промениш обстановката или да добавиш някои женски украшения — предложи Кристофър. — Въпреки че няма да останем тук дълго. Имам собствена къща в Линкълнс ин Фийлдс, но в мое отсъствие трябваше да бъде реконструирана и ще минат няколко седмици, преди да е готова.
Маги бавно се завъртя, за да огледа спалнята. Беше мъжка стая без излишни неща. Хареса й много повече от всекидневната или другата част от къщата, която бе видяла.
— Далеч по-различно е от кална уличка или студен килер, а аз съм спала и в двете. — Спря да се върти и усети тъмния поглед на Кристофър върху себе си.
— По-добре ли си сега, когато си на твърда земя?
— Като че ли къщата се люлее под краката ми, точно както на кораба. Но съм по-добре. Бих могла да изям цял вол — подсказа тя. — В колко часа е вечерята?