Наследницата на Монтоя
- Автор: Брадшоу Емили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследницата на Монтоя». Краткое содержание книги:
— Не по-рано от осем.
— Дотогава ще умра от глад.
— Не, няма. Ще позвъня за чай след два часа.
Липсваше й свободата в нейната собствена кухня.
— Защо просто не слезем долу и не претършуваме килера? Сестра ти ще бъде ли прекалено шокирана?
— Ще бъде — подсмихна се Кристофър. — Но ще бъде още по-шокирана от това, което имам предвид сега.
Пристъпи напред, преди Маги да разбере намеренията му. Беше боледувала от морска болест толкова дълго, че почти бе забравила всяко друго физическо усещане, освен гаденето. А сега погледът на Кристофър я заля с топла нега, която се пренесе от гърдите към бедрата й като стегната спирала. Очите му като че ли следваха пътя на тази сладка топлина, после се плъзнаха нагоре, за да уловят отново погледа й.
— Посред бял ден! — протестира тя неохотно.
— Още по-добре ще оценя красотата ти.
Маги направи опит да задържи смеха си. Бяха й казали, че мъжете не обичат да им се присмиват, когато изгарят от страст. А и Кристофър изглеждаше много възбуден.
— Не трябваше ли да подремнем? Не казали това на сестра си?
— По дяволите сестра ми! Точно сега ме интересуваш ти. Не се прави на срамежлива, жено. Прекалено дълго спах до теб, без да те докосна.
Маги заотстъпва, докато гърбът й опря в стената, но закачливият й поглед го примамваше.
— Това не те притесняваше преди.
— Притесняваше ме. А сега стой мирно.
Обхвана лицето й с длани и я целуна. Маги се разтопи. Беше забравила, че целувката е толкова приятна.
— Ммм — промърмори тя, когато той освободи устата й. — Вече не съм изморена.
— Нито пък аз. — Пръстите му сръчно разкопчаваха корсажа й. Закопчалките поддадоха. Материята леко се смъкна от раменете й, а ръцете му намериха гърдите й.
И Маги беше нетърпелива. Помогна му да се освободят от остатъка от облеклото си и охотно се отпусна в леглото е него. Кръвта й започна да кипи, докато Кристофър целуваше гърдите й, корема й. Изви се нагоре, за да посрещне милувките му.
— Както винаги, нетърпелива — промърмори той срещу устните й. — Не знаеш ли, че дамите просто трябва да понасят животинските страсти на господата?
— Доста търпелива съм — отговори тя задъхана.
Устните му я изгаряха със сладък огън, ръцете му вършеха чудеса с плътта и. С едно плавно движение той се преобърна по гръб и вдигна Маги от леглото. Изненадана и замаяна от страст, тя му позволи да я сложи върху себе си.
Очарована от ново чувство за превъзходство, Маги се снижи изкусително, за да може той да проникне в нея. Бързо улови ритъма му и възбуждащо се задвижи. Само след пет минути и двамата стигнаха до оргазъм. Вибрациите на неговата експлозия се съединиха с острите контракции на екстаз в тялото й. Като че ли всичката й сила бе отнета. Кристофър я завъртя така, че тя остана под него. Все още плътно в нея, той се настани удобно между краката й и я покри с тялото й като с одеяло.
След няколко дълбоки вдишвания пред очите на Маги се проясни и тя ясно видя лицето му, надвесено над нейното. То изглеждаше замислено и тържествено.
— Знам — въздъхна тя. — Дамите не вършат такива неща.
— Както и преди си ми казвала, съпруго, понякога си струва да не си истинска дама. Можеш да вършиш този род неща колкото искаш.
Когато Маги се събуди, през прозореца проникваше бледата розова светлина на здрача. Беше покрита е лек юрган, а чаршафът до нея беше студен. Седна и отметна косата от очите си. Прегърна коленете си и се усмихна. Харесваше й да бъде съпруга. Ако не беше възлюблена, то поне чувстваше, че е желана — най-малкото във физическия смисъл, Маги се уверяваше, че страстта може да доведе до любов. Познаваше няколко проститутки от Маркет Стрийт в Денвър, който бяха опитали същата тактика и се бяха провалили. Но Маги нямаше да се провали.
Тъй като нямаше кой да й помогне в избора на подходяща рокля, тя облече обикновена пола и корсаж и се отправи към стълбището. Сега разбра защо Питър Скарбъроу бе определил къщата на Четиринадесета улица в Денвър като колиба. Градският дом на херцога беше огромен. От площадката, на която беше застанала, стълбището водеше и нагоре, и надолу. Маги си помисли, че човек би могъл да се загуби в сградата ида умре от глад, преди да намери пътя си. Стомахът й се разбунтува при тази мисъл. Двамата с Кристофър бяха толкова заети, че съвсем бяха забравили да позвънят за чай.
Тръгна надолу по стълбите, като се оглеждаше с любопитство. Къщата приличаше на изоставена. Ни един слуга не се виждаше. Само слабите гласове, които долитаха иззад една затворена врата, показваха, че в къщата наистина има някой. Маги разпозна единия — на Кристофър. Другият беше женски и малко писклив.