Наследницата на Монтоя
- Автор: Брадшоу Емили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследницата на Монтоя». Краткое содержание книги:
— Всъщност то е на Маги и мое — изясни Кристофър.
Джеймс му отправи остър поглед.
— Та на въпроса на Катерина. Ранчо дел Рио е около сто хиляди акра. Земята на Монтоя, дарявана на семейството на Маги от няколко различни губернатора на Ню Мексико, е пет пъти по-голяма от този парцел. Постепенно ще я разработим, надявам се, по това изисква внимателно планиране.
— Какво планиране е необходимо, за да пуснеш добитъка да пасе? — попита Джеймс иронично.
— Управлението на едно ранчо е много повече от пасенето на добитъка — възрази Маги. Всички я погледнаха така, сякаш бе казала нещо странно. После извърнаха очи от нея.
— Колко струва цялото? — настояваше Джеймс. — Малко сме затруднени сега, както знаеш. Не че сме единствените. Всички срещат трудности при събирането на рентите от земята, откакто селското стопанство западна толкова много! Може би ще е по-добре да продадем земята и да инвестираме другаде.
— Не можете да направите това! — заяви Маги категорично. — Тази земя е най-богатата паша на Запад, а пазарът на добитък процъфтява.
Отново всички погледи се отправиха към нея. Само Кристофър не изглеждаше изненадан от избухването й.
— Прости ни, Маги — каза Джеймс. — Би трябвало да сме по-добре възпитани и да не обсъждаме делови въпроси в присъствието на дами.
Разговорът се прехвърли върху критика на опера, която Джеймс и Родни бяха гледали преди две вечери. Елизабет бъбреше за нов художник, завладял мълниеносно артистичния свят на Лондон, а Катерина мълчеше нацупено. От време на време херцогът вмъкваше коментар, който нямаше нищо общо с разговора, но семейството не му обръщаше внимание. Скоро той се умълча.
Струваше й се, че вечерята се проточва безкрайно, но най-сетне на нея и Кристофър им бе разрешено да се усамотят в апартамента си. Щом затвориха вратата, Маги отчаяно попита:
— Нали няма да продаваш земята ми? Не можеш. Това ранчо е…
— Успокой се, Маги. Никой няма да продава Ранчо дел Рио.
— Никога няма да се съглася! Освен това дори продажбата на толкова много земя не може да поддържа това! — вдигна ръце, за да посочи Торингтън Хаус и всичко в нея. — Не мога да си представя защо искате моята земя. Вие трябва да сте богати като крале!
Кристофър, който събличаше сакото си, се засмя.
— Някога херцозите Торингтън са били богати като крале. Но семейните финанси са били подкопани. Все още имаме значителни източници на приходи, предимно земя. А аз съм съдружник в транспортна фирма, което помага да поддържам семейството.
Маги седна на леглото и се опита да разбере тази чудата страна с нейния чудат начин на живот.
— Никой ли не работи?
— Хм, фактически не. Както, без съмнение, разбра от разговора на вечеря, Родни е комарджия, Джеймс прекарва повечето от времето си в тичане след жени, татко не е с всичкия си, а дамите, разбира се, са заети с обществени ангажименти и благотворителност.
— Хм. Не се учудвам, че парите ви свършват.
Кристофър се засмя очарователно.
— Може и да си права. Изобщо не прилича на Ню Мексико, нали?
— Ню Мексико ми харесва повече.
— Можеше да останеш там — каза той сериозно.
Маги леко вирна брадичката си.
— Само защото исках да си поприказвам с аристократите, не означава, че трябва да ги харесвам. Съвсем сигурно е, че семейството ти не ме харесва.
— Не съм и очаквал. Сега, когато си тук, положението може да бъде облекчено много, ако се опиташ да се промениш малко съобразно английските представи за благовъзпитано поведение.
— Ще помисля за това.
— И моля те, ограничи изказването на мнение по неженски въпроси до личните разговори между теб и мен.
— Неженски въпроси?
— Като земя и работа.
— Брат ти говореше, че ще продава моята земя, за да плаща билетите си за опера и комарджийските дългове на Родни.
— Маги, една от причините да си върна ранчото на Стивън беше да помогна на семейството си. Може да си сигурна, че няма да позволя на Джеймс или когото и да било друг да взима недалновидни решения относно инвестицията. Веднъж ти обещах, че никога няма да съжаляваш, ако повериш на мен земята и благосъстоянието си. Точно това имах предвид.
Маги подсмръкна.
— Струва ми се, че семейството ти има нужда от повече помощ, отколкото което и да е парче земя може да им предостави.
Кристофър изпусна ботуша, който току-що бе свалил от краката си.
— Достатъчно. Вече си част от това семейство и би трябвало да научиш нещо за семейната лоялност.
— Хм! — Беше престояла под покрива на семейство Талбът само няколко часа, а вече разбираше по-добре защо американските колонии са се разбунтували срещу англичаните.