Наследницата на Монтоя
- Автор: Брадшоу Емили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследницата на Монтоя». Краткое содержание книги:
— Маги, защо искаш да дойдеш в Лондон? Тук имаш всичко, което пожелаеш.
Очите й потъмняха.
— В Лондон няма да си щастлива.
— Може пък да копнея да подружа с аристократите.
— Няма да ги харесаш.
— Достатъчно е, че харесах теб. Но е без значение. Ако ти отидеш в Лондон, идвам и аз. Искаше да имаш съдружник, но аз реших, че искам брак. Ожени се за мен, за да се докопаш до тази земя. Вързан си за мен.
Тя решително скръсти ръце на гърдите си, а Кристофър почувства, че безсилието засилва гнева му. Не беше свикнал на поражения, а това нахакано момиче като че ли го надвиваше ту по един, ту по друг начин, откакто я бе намерил. Надсмиваше се над добрите му намерения и презираше усилията му да подреди нещата така, че тя да не пострада от раздялата им. Но в много от обвиненията й имаше зрънце истина. Изведнъж той почувства, че тревогите и премеждията през последните няколко месеца бяха достигнали критичната си точка и избухна:
— Искаш истински брак, а, Маги? Тогава ще имаме истински брак. Ако ти искаш да бъдеш съпруга, може би аз ще се възползвам от правата си на съпруг.
Докато се приближаваше към нея, тя стоеше неподвижна като статуя, като изправена пред ловец кошута, която не може да реши дали да побегне, или да остане.
— Положих огромни усилия, за да ти спестя усложненията от брака, защото мислех, че не бива да създам живот в утробата ти. Но един истински съпруг не трябва да се страхува от противното, нали?
Кристофър видя собствения си гняв, отразен в лицето й. Тя отстъпи крачка.
— Мислиш да ме накажеш, като ме любиш! — възкликна тя възмутено. — Колко пъти доброволно се предлагах, и то само за да бъда отхвърлена?
— Приемаш вниманието ми за наказание? Затова ли ме изкушаваше така умело през последните няколко седмици? Мисля, че прекалено дълго съм се въздържал. Престани да отстъпваш и ела тук, Маги!
— Въздържал си се прекалено дълго, така ли? Е, аз не съм жена! Аз съм проклетата ти съпруга! — В очите й блещукаше отмъстително пламъче. — Мисля, че ще ти дойде добре да получиш доза от собственото си лекарство. Лека нощ, Кристофър.
В думите й позна себе си, когато по същия начин я бе отблъсквал през всичките нощи.
— Съпругите не могат да избират кога и къде да се отдадат на съпрузите си — заплаши я той. Гневният й поглед само подхранваше раздразнението му, а разгорещеността разпалваше още по-бързо страстта му.
— Аз винаги имам избор.
— Току-що направи избора си, съпруго.
Маги замахна към него — не слаб, а силен удар, изпълнен с женска ярост. Целият гняв, объркване и съжаление от изминалите няколко седмици бяха събрани в този едничък удар. Кристофър улови ръката й, преди да се стовари върху лицето му.
— По-кротко, по-кротко! — каза той и се подсмихна. — Дамите не се опитват да бият съпрузите си.
Маги издърпа ръката си и го изгледа презрително. После сви устни, но накрая се предаде и се разсмя.
Като че ли гръмотевичната буря бе отминала и на нейно място се появи дъга.
Гневът на Кристофър веднага се превърна в страст. Маги искаше да бъде негова жена. Малката магьосница настояваше да му бъде жена. Стоеше мълчалив и се опияняваше от смеха й, бузите й аленееха от страст, образът му се отразяваше в очите й. Приближи се. Тя постепенно престана да се смее, но не отстъпи. Устните й се отвориха. Чакаше, наблюдаваше го, а той така изгаряше от желание, че почти виеше от болка.
Като че ли здраво стегнатата пружина изведнъж ги освободи и те се хвърлиха едновременно в обятията си. Това, което последва, беше неочаквано и жарко. Нужни бяха само секунди, за да я съблече, докато тя трескаво смъкваше дрехите му. Паднаха заедно на нара, устните им бяха слети и всепоглъщащи.
Кристофър се опитваше да бъде нежен, но Маги беше прекалено нетърпелива, за да чака милувки.
— Сега! — подканяше го тя. — Кристофър, моля те, сега.
Молбите й преляха последната капка самоконтрол. Той я облада и остави тялото си на воля. Светът престана да съществува. Пътят им до рая беше кратък, но изпълнен със страст. Едновременно стигнаха до оргазъм и се сляха в кратък, но изключително силен екстаз.
Няколко часа по-късно Маги се събуди замръзнала. Топлината на нощта бе отстъпила място на хладината преди зазоряване. Кристофър спеше до нея. Мускулестото му бедро притискаше венериния й хълм — все още възбуден от енергичната инвазия.
Не помръдна, тъй като не искаше да събуди мъжа си. Краят на нощта й се струваше като сън. Ако не беше мускулестото тяло, все още вплетено в нейното, и болката от необичайната интимност, не би повярвала на спомена за случилото се.
Кристофър отиваше в Англия и тя щеше да го придружи. Беше извоювала правото да замине с него. Може и да беше глупачка, но обичаше този мъж и не искаше да се откаже. Отказът не беше в природата й. И все пак се питаше със страх на каква чужда земя и чужд живот се бе обрекла.