Наследницата на Монтоя
- Автор: Брадшоу Емили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследницата на Монтоя». Краткое содержание книги:
— На Запад хората уважават тези, които заслужават, и всеки казва каквото мисли, когато пожелае.
— Нахалница! Нямате ли представа коя съм?
Кристофър опита да се намеси:
— Моля ви, майко. Маги, дръж се прилично. Това не е Ню Мексико.
Маги го изгледа гневно. Беше доволна, че я защити по-рано. Защо сега не се застъпи за нея?
Кристофър повдигна вежди с язвителен упрек.
— Ти искаше да дойдеш в Лондон — припомни й той. Беше я предупредил, че няма да й допадне, че няма да знае как да се държи като благородна английска дама. Беше се надсмяла, но той може би е имал право. Топлината, останала, след като се бяха любили, изчезна.
— Майко, Маги е нова тук и не знае нашите правила. Двамата с нея ще живеем в Торингтън Хаус само няколко седмици. Надявам се през това време да се разбирате. И, Маги, очаквам да се отнасяш с уважение към майка ми.
Маги се почувства като наказано дете.
— Ясно ли е? — Кристофър прикова с поглед първо Маги, после майка си. — Ясно ли е? — настоя той, когато нито една от жените не отговори.
— Разбира се, че ще съм толерантна — отстъпи херцогинята с остър тон. — Едва ли в Лондон има по-толерантна дама от мен.
— Маги?
— Ще се опитам. Но тя не трябва да ме обижда.
— Сега, когато се запознахте, вече няма да те обижда.
— Тогава ще й отдам заслуженото уважение.
По изражението на Кристофър разбра, че отговорът й не му е харесал много. Смръщеното лице на херцогинята показваше същото.
Е, помисли се Маги, просто ще трябва да се задоволят с това.
Беше й спестена срещата с останалите членове на семейство Талбът преди вечеря. Херцогинята не присъстваше, принудена да си легне поради нервна криза.
— Майка ми е много чувствителна — каза Елизабет извинително. — Вълнението от пристигането ви с Кристофър съвсем я довърши.
По-малкият брат на Кристофър, представен като Родни, изсумтя силно при забележката на Елизабет за майка им.
— Майка е чувствителна колкото дракон. Прави демонстрации, за да накара Кристофър да се почувства виновен, че е отсъствал толкова дълго.
— Родни, ти си грубиян — каза Джеймс, най-възрастният от тримата братя. — Какво ще си помисли нашата нова снаха?
Маги си помисли, че Родни всеки момент ще се строполи. Можеше да помирише уискито в дъха му откъм другия край на голямата дъбова маса в трапезарията.
— Кой? Нашата нова коя? — Херцогът, седнал начело на масата, ги гледаше с присвити очи. Беше в елегантен вечерен костюм. Висок и слаб, със стоманеносива коса, той имаше лице, на което бръчките отиваха. Очевидно Кристофър беше наследил хубавите си черти от него. Само леко разсеяното изражение и неразбиращият поглед на замъглените очи издаваха старостта му.
— Новата ни снаха, татко — нетърпеливо рече Джеймс. — Нали знаеш, че Кристофър се ожени.
— Разбира се, че знам. Мелиса, Мелинда, някакво подобно име…
— Магдалена, сър — учтиво се намеси Кристофър.
— Това е испанско име! Не си се оженил за папистка, нали, момче?
— Не, татко. Маги е американка.
— А, добре. Това е друго. Знаеш, че твоят прапрадядо, вторият херцог Торингтън, се би с американците в малкия им бунт и те го убиха. За щастие имал син, иначе никой от нас нямаше да бъде тук.
По някаква причина Маги се почувства виновна.
— Съжалявам, Ваша светлост.
Херцогът се затрудни да фокусира лицето й.
— Няма за какво да съжаляваш, момиче. Съмнявам се, че ти си го е убила.
— Не, господине.
— Татко! — обади се Родни; — Сега е 1883. Разбира се, че не го убила.
На другия край на масата единственият член на семейство Талбът, който не се унижаваше да говори, седеше с каменно изражение и чоплеше храната си. Беше представена като лейди Катерина Талбът, нещастната вдовица на Стивън: каменно и безизразно, но доста красиво лице. Мека кестенява коса обрамчваше идеален овал с бледа кожа, леко румена по скулите. Кафяви очи допълваха косата. Пълните устни бяха стиснати неодобрително.
— Адела! — извика херцогът. — Къде е Адела?
— Майка е в стаята си — отговори Джеймс на стареца. — Пак нервна криза.
— Нерви, глупости! — Херцогът заби вилица в пая с говежди бъбреци. Внезапно му хрумна нещо друго и попита Маги:
— Откъде си, момиче?
— Ню Мексико, господине. — Ако всичките семейни разговори бяха такива, Маги не винеше Родни, че е пиян, Джеймс — разсеян, Елизабет — плаха, а Катерина — мълчалива.
— Не думай.
— Колко голямо е ранчото на съпруга ми? — проговори Катерина най-неочаквано.
— То вече не е на съпруга ти — сряза й Джеймс. — На Кристофър е. Фактически — на семейството.