Проклятието на Пандора
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Проклятието на Пандора». Краткое содержание книги:
— Тогава ще се сбъдне желанието на всички онези, които са ми казвали да вървя по дяволите. Готова ли си?
— Не!
Той й се усмихна окуражително и я уви в няколко одеяла.
— Ще успеем.
— Добре. Да тръгваме.
Мърсър побягна по коридора. Аника изчака няколко секунди и го последва.
Той държа очите си отворени, докато можеше. Когато горещината го блъсна с пълна сила, Мърсър дръпна одеялото над главата си и хукна колкото му държаха краката. Светлината продължи да танцува отвъд затворените му клепачи. Той чу как одеялата съскат, докато водата се изпарява. След десет метра жегата се засили. Мърсър не бе помислил, че всеки момент може да се срутят части от тавана, които ще създадат препятствия по пътя им.
Той измина двайсетина метра и разбра, че се приближава до срутването, затрупало Игор Булгарин. Ботушите му шляпаха в кишата от сняг и вода, сякаш газеше в Дълбока кал. Но въпреки това започна да тътри крака, за да разчисти пътя на Аника. Някъде назад се разнесе оглушителен трясък. Секция от тавана бе отстъпила пред пламъците и бе рухнала. Ако Аника беше от другата страна на срутването, Мърсър никога нямаше да може да стигне до нея. Той продължи да бяга.
Кракът му се удари в преспа и Мърсър полетя напред. Ако не беше подготвен, щеше да падне с главата надолу. Центърът на тежестта му се премести и той се сгромоляса на рамото си, но после се претърколи и стана. Инерцията му беше твърде силна и щеше да падне отново, но някой го хвана за ръката.
Аника бе тичала до него. Беше видяла какво се случи и му помогна да се задържи на краката си. Мърсър отвори очи. Сякаш стоеше на дъното на ада. От всички страни го обграждаха пламъци, които се извисяваха към тавана. Той успя да се ориентира, преди пушекът да му попречи да прецени, че са изминали едва една трета от разстоянието.
Двамата хукнаха напред, подгонени от първичния страх от огън. Водата по дрехите на Мърсър започна да се изпарява.
Шумът на бушуващата огнена стихия намаля и Мърсър разбра, че са се измъкнали. Той не посмя да спре, но отметна одеялото от раменете си и отвори очи.
— Аника, залегни.
Те се хвърлиха на земята, където въздухът беше по-чист. Одеялото й димеше, но грейката й беше непокътната. Двамата запълзяха напред и най-после стигнаха до тежките врати в дъното на коридора, минаха през тях и се озоваха в гаража. За щастие въздухът там още не беше замърсен от пушека.
— Добре ли си? — задъхано попита Аника и включи фенерчето си.
Мърсър бе навел глава и кашляше, но успя да кимне.
— Имам приятел, който пуши по два пакета цигари на ден. Обзалагам се, че щеше да издържи на пушека и после да почувства никотинов глад.
Той се изправи и започна да се съблича.
— Знаеш, че трябва да се съблечем — каза Мърсър, когато видя, че Аника стои и го гледа. — Тук температурата не може да е под нулата, защото снегът върху базата играе ролята на изолация. Ще издържим няколко минути. Мокрите дрехи ще отнемат телесната ни топлина много по-бързо от въздуха.
— Знам. — Аника също започна да сваля дрехите си. — Какъв е този белег от куршум на рамото ти?
— А, това ли? Стара история. Благодаря ти, че ми помогна. Ако бях паднал, нямаше да мога да стана.
— Квит сме — усмихна се тя. — Мислиш ли, че ще бъдем в безопасност, докато угасят огъня?
— Те не знаят, че сме тук. Не казахме на никого, че отиваме в Кемп Декейд.
Мърсър остана само по боксерки и се опита да подреди мислите си, като се опитваше да не позволява на студа да изсмуче енергията му. Чувстваше се уязвим и си представяше, че Аника изпитва същото, докато стои пред него по памучни бикини и спортно горнище. Но тя изглежда не се стесняваше от голотата си.
— Всичко по реда си. — Мърсър не бе прекарал много време в базата, но си спомни, че до банята има шкафчета.
Той отвори вратата и намери онова, което искаше. Тъй като в Кемп Декейд бяха изоставени много неща, Мърсър грабна четири работни комбинезона и хвърли двата на Аника.
— Знаел си, че са тук? — попита тя и с благодарност нахлузи изцапаните с масло дрехи.
— С изключение на реактора, захранващ базата, всъдеходите и личните вещи на хората, всичко е било оставено тук. Не бях сигурен дали ще намеря тези облекла, но знаех, че все ще има нещо, което ще можем да използваме.
Минута по-късно Мърсър намери ботуши и започна да мисли, че им е провървяло. Той даде запалка на Аника.
— Не ми казвай, че пушиш. — Тя се намръщи от отвращение.
— Не, но нося запалки, когато ходя на експедиция. Скаутски навик. Можеш ли да запалиш огън?
Тя се залови за работа, а Мърсър се разходи из гаража и забеляза, че в единия ъгъл има голям цилиндър — резервоар на военен всъдеход. Той почука по него с чук, оставен на работната маса. Звукът показа, че цилиндърът е пълен поне до половината. От кофата отдолу се подаваше маркуч. В дъното на работилницата имаше няколко врати, водещи към повърхността. Мърсър освети тавана на петнайсет фута над главите им и видя големи отдушници. Трябваше му само стълба и дълъг прът Като централната подпора на военна палатка. Обиколи и Намери и двете неща.