Неочакваната годеница
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: bride #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неочакваната годеница». Краткое содержание книги:
— Къде е викарият? — запита Фийби. — Предполага се, че той трябва да се занимава с богоугодните работи.
— Викарият даде благословията си. Дяволът е сред нас и трябва да бъде изгонен — раздаде се дълбокият глас на „търсача“. — Ти, жено, ще стоиш настрана и ще ме оставиш да си върша работата.
— Как ли пък не!
И Фийби застана пред Мег с ръце на кръста. Мег стоеше мълчаливо, като че ли възприемайки тактиката на Фийби. Самата Фийби нямаше представа дали естественият й авторитет като съпруга на Катон ще има някаква тежест пред разярената тълпа. Но само това й оставаше, ако те откажеха да си спомнят, че им е приятелка.
„Търсачът на вещици“ изведнъж измъкна нещо от кожената си торба. Беше дълга тънка игла.
— Подушвам не една вещица, а две — изрече той. — Хубаво направихте, добри хора, че ме повикахте.
— Дано дяволът те отнесе право в ада! — изкрещя Фийби, без да знае дали от ужас или от гняв.
Не можеше да повярва, че това се случва, но знаеше, че хората из цялата страна твърде често преживяват този кошмар. „Търсачът на вещици“ се обърна с лице към тълпата.
— Чухте, че тя ме прокле. Чухте, че призова дявола. Хванете ги и двете. Ще ги бодем и ще намерим белега на дявола.
— Само да ме пипнеш, ще отговаряш пред лорд Гранвил. Фийби вдигна ръце, сякаш това можеше да спре тълпата, която бе започнала да се приближава към двете жени.
Поколебаха се и тя за миг се обнадежди. Но „търсачът на вещици“ знаеше как да командва тълпата.
— Ако няма белег, значи няма от какво да се страхуват. Само виновните отказват да се подложат на изпитанието. Ще продължите ли да живеете с дявола сред вас и да гледате как децата ви умират, реколтата загива, животните падат мъртви на място?
— Не… не… никакъв дявол! — извика една жена отзад. Беше жената, чието дете бе умряло. Тя си проби път с изкривено от ярост лице, с помътени от скръб очи. — Тя уби детето ми — и посочи към Мег. — Прокле го и детето ми умря. — И жената заплю Мег в лицето.
Това беше сигнал за останалите. Те обкръжиха Фийби и Мег. Сграбчиха ръцете на Фийби, извиха ги зад гърба й и вързаха китките й с въже. Тя започна да ги ругае с всички изрази, които някога бе чувала в задния двор и конюшните.
Колкото грубо се отнесоха с Фийби, два пъти по-жестоко беше държанието им спрямо Мег. Докато я връзваха, върху нея се сипеха удари и ритници. Изведнъж се разнесе пронизителен писък, който наистина прозвуча като дяволски вик, и една черна топка се метна, съскайки, с извадени нокти върху един от мъжете, които връзваха Мег.
Той изкрещя, когато ноктите на котарака се впиха в гърба му, а „търсачът на вещици“ измуча доволно:
— Таласъм! — извика той — Няма нужда от игли. Ще топим вещицата.
— Да, натопете вещицата… натопете вещицата.
Когато тълпата поде хорово този вик, котаракът се отскубна и скочи отново на покрива. Мярна се за секунда на плочите, после изчезна в тъмните сенки.
Фийби си пое дъх едва-едва.
— Не можете да топите вещица, без да сте намерили белег — извика тя в отчаяние. — Не е позволено. Знаете, че не можете.
Гледаше само да спечели време. Ако трябваше да изтърпят процедурата на боденето, така да е. Но когато хвърлеха Мег в ледената река с китки, вързани за глезените, тя щеше да се удави. Ако задържеше дъха си и изплуваше, щяха да я изгорят като вещица. Нямаше спасение, освен може би чудо. Но докато имаха още време, възможно беше да се случи и чудо.
— Да, тя е права — изрече бавно Бил Уотсън. — Трябва да постъпим според закона и обичая. Иначе няма да е правилно.
Разнесе се одобрителен шепот и след миг размисъл „търсачът на вещици“, сякаш съобразявайки се с настроението на тълпата, каза:
— На мене ми е все едно. Подушвам вещици, но щом искате доказателство, ще го имате. Докарайте ги.
Той тръгна през тълпата, която се разстъпи пред тоягата му като Червено море пред Мойсей. Хората обградиха Мег и Фийби и ги поведоха след високата му фигура.
Фийби се препъваше, мислейки не за собствените си наранявания, а за тези на Мег. Лицето на Мег беше цялото в драскотини и синини. Роклята й беше скъсана, разкривайки гърдите й, но изражението на лицето й бе мрачно и решително. Тя нямаше да покаже и най-малък признак на страх пред тези негодници.
Оливия гледаше от тавана как процесията се отдалечава. После се спусна стремглаво по стълбата. Ножът на Мег лежеше до дъската за хляб на масата и тя го грабна Нямаше представа как ще го използва, но се почувства по-добре от това, че имаше оръжие.
Нахлупи качулката ниско над лицето си и тръгна след тълпата, тичайки през гората успоредно на пътеката, докато се изравни с похитителите. Погълнати от вълненията, те не усетиха как към тях се присъедини една нова фигура, плътно увита в наметало.