Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Файле и Берелайн седяха изправени на конете си, и двете толкова горди, колкото можеше да са, и двете миришещи на очакване, примесено с несигурност. И на раздразнение от това, че са несигурни — ей това двете хич не го обичаха. Сеонид беше доста далече, за да й подуши мириса, но присвитите й устни показваха много ясно настроението й. Заповедта на Едарра да не си отваря устата, преди да са я попитали, я гневеше. Въпреки това тя определено искаше да приеме съвета на Мъдрите; взираше се в него напрегнато, сякаш натискът на очите й можеше да го тласне да тръгне натам, където искаха те. Всъщност той също искаше да избере нея, но се колебаеше. Доколко щеше да удържи клетвата си за вярност към Ранд? Докъде се простираше тя? По-далече, отколкото си беше мислил в началото, ако се съдеше по доказателствата досега, но въпреки това — доколко можеше да се довери на една Айез Седай? Пристигането на двамата Стражници на Сеонид му спести още няколко минути.
Дойдоха заедно, въпреки че бяха заминали поотделно, карайки конете си на прилично разстояние сред дърветата покрай билото, за да не ги забележат откъм града. Фурен беше тайренец, тъмен почти като тлъст чернозем, със сиви косъмчета в къдравата коса, докато Терил, мурандиец, беше с двадесет години по-млад, с тъмночервеникава коса, завити нагоре мустачки и с очи по-сини от тези на Едарра, макар и двамата да бяха излети от един калъп — високи, длъгнести и яки. Слязоха плавно с менящите цветовете си плащове, от които току изчезваха от поглед по начин, от който можеше да ти прилошее, пристъпиха и докладваха на Сеонид с подчертано пренебрежение както към Мъдрите, така и към Перин.
— По-лошо е, отколкото на север — каза отвратен Фурен. На челото му бяха избили няколко капчици пот, но никой от двамата не изглеждаше засегнат от жегата. — Местните благородници са се затворили в именията си или в града, а войскарите на кралицата пазят крепостните стени отвътре. Страната са я оставили на произвола на хората на Пророка. И на разбойниците, въпреки че такива тук се мяркат рядко. Хората на Пророка са навсякъде. Мисля, че Алиандре ще е щастлива да те види.
— Сган — изсумтя Терил и плесна дланта си с юздите. — Така и не видях повече от петнадесет-двадесет на едно място, въоръжени главно с вили и ръждиви саби. Парцаливи като просяци. Лордовете би трябвало да ги избесят по дърветата. Кралицата ръцете ти ще целува като види, че си Сестра.
Сеонид отвори уста, но веднага погледна към Едарра, която й кимна. Това, че й разрешиха да говори, изглежда, я накара да свие устни още повече. Тонът й обаче беше мек като масло.
— Не е нужно повече да отлагате решението си, лорд Айбара; — Малко понатърти на титлата: знаеше съвсем точно колко право има той на нея. — Съпругата ви може да заяви, че е от голям Дом, а Берелайн — че е владетелка, но салдейските Домове не значат почти нищо тук, а Майен е най-малката държавица. Докато една Айез Седай като пратеничка ще изтъкне цялата тежест на Бялата кула зад гърба ви в очите на Алиандре. — Изглежда, сетила се, че Анура би свършила същата работа като нея, тя продължи забързано: — Освен това аз съм била в Геалдан и преди и името ми е добре известно. Алиандре не само ще ме дриеме незабавно, но ще се вслуша в думите ми.
— Двете с Неварим ще идем с нея — каза Едарра, а Йеварим добави;
— Ще гледаме да не направи нищо повече от това, което трябва.
Сеонид скръцна със зъби — ушите на Перин ясно доловиха скърцането, но бързо се зае да пооправи полите си, свела боязливо поглед. Анура издаде някакъв звук, много подобен на пръхтене, и извърна очи настрани. Тя самата се държеше по-надалеч от Мъдрите и изглежда, не й харедваше да вижда други Сестри с тях.
На Перин му се дощя да изохка. Ако отпратеше Зелената, щеше да извади трън от задника си, но Мъдрите вярваха на Айез Седай по-малко и от него и държаха Сеонид и Масури изкъсо. Напоследък из селата се бяха появили приказки и за айилци. От тукашния народ никой не беше виждал айилец, но мълвата за айилците, следващи Преродения Дракон, се носеше из въздуха, половината геалданци бяха сигурни, че айилците са само на ден-два път оттук и всеки разказ беше по-странен и по-ужасен от предишния. Алиандре можеше твърде много да се изплаши, за да го пусне при себе си, видеше ли две айилки да карат една Айез Седай да скача, щом й кажат „хоп“. А Сеонид скачаше, колкото и да скърцаше със зъби! Какво пък, нямаше да рискува Файле без никакви гаранции, че ще я посрещнат добре, освен някакво си неясно писъмце, получено преди няколко месеца. Бодилът го прободе по-нависоко и по-надълбоко, между плешките, но нямаше никакъв избор.