Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Тобайъс сведе глава.
— Разбира се, Господарю Рал. Незабавно тръгваме за родината си, за да предадем волята ви.
— Не си го и помисляйте. Оставате тук.
— Но аз трябва да предам волята ви на нашия Крал.
— Вашият Крал е мъртъв — Господарят Рал повдигна вежда. — Или искате да ми кажете, че ще тръгнете да преследвате и неговата сянка, вярвайки, че може да се крие някъде заедно с Майката Изповедник?
Лунета се изкикоти. Броган светкавично я стрелна с поглед и смехът й секна на мига. Броган осъзна, че усмивката му се е изпарила. С усилие успя да върне едва забележима част от нея на устните си.
— В мое отсъствие без съмнение е бил провъзгласен нов Крал. В нашата страна е така: тя се управлява от Крал. На него, на новия Крал, имах предвид, че трябва да предам волята ви, Господарю Рал.
— При положение, че който и да е новият Крал, той би бил ваша марионетка, пътуването ви ще е безсмислено. Ще останете в двореца си, докато не решите да приемете условията ми и не капитулирате.
Усмивката на Броган се разшири.
— Както желаете, Господарю Рал.
Той започна да измъква ножа от ножницата на колана си. В същия миг червената пръчка на една от Морещиците се озова на милиметри от лицето му. Той замръзна на място. Извърна поглед към сините й очи, като не смееше да помръдне.
— Обичай на страната ми, Господарю Рал, нямах намерение да ви заплашвам. Щях само да предам ножа си, в знак, че съм съгласен да се съобразя с желанията ви и да остана в двореца. Това е жест, който означава, че имате думата ми. Той символизира искрените ми чувства. Ще позволите ли?
Жената не помръдна сините си очи от него.
— Всичко е наред, Бердин — обърна се към нея Господарят Рал.
Тя се отдръпна, но с огромна неохота и убийствен поглед. Броган бавно измъкна ножа си и го положи с дръжката напред на края на масата. Господарят Рал го бутна настрани.
— Благодаря ви, генерале.
Броган разпери ръце с дланите нагоре.
— Какво означава това?
— Такъв е обичаят, Господарю Рал. В моята страна, когато някой предава церемониално ножа си, за да не бъде лишен от чест и достойнство, човекът, комуто го е предал, трябва да му даде монета — сребро за сребро — като символичен жест на доброжелателство и мир.
Господарят Рал, без да сваля очи от Броган, се замисли за миг, после се облегна назад и извади от джоба си сребърна монета. Плъзна я по масата. Броган протегна ръка и я взе, след което бързо я пусна в джоба си, но не преди да е забелязал изобразеното отгоре й: Двореца на пророците.
Тобайъс се поклони.
— Благодаря ви, че зачетохте обичаите ми, Господарю Рал. Ако това е всичко, бих се оттеглил, за да поразсъждавам над думите ви.
— Всъщност има още нещо. Чух, че „Кръвта на братството“ не се отнася благосклонно към магията. — Той се наклони леко напред. — Тогава защо водите със себе си чародейка?
Броган погледна към сгърбената фигура край себе си.
— Лунета? О, тя бъде моя сестра, Господарю Рал. Пътува навсякъде с мен. Обичам я силно, заедно с дарбата й и всичко останало. На ваше място не бих вярвал много-много на думите на дукеса Лумхолц. Тя бъде Келтонка, а доколкото съм чувал, те са много близки с Ордена.
— Чувал съм го и от други места, от хора, които не са Келтонци.
Броган сви рамене. Щеше му се да стисне в ръцете си гърлото на онази готвачка и да отреже със собствения си нож приказливия й език.
— Помолихте да ви съдим според делата ви, а не според онова, което другите говорят за вас. Нима ще ми отнемете това право? Слуховете, които достигат до вас, са извън моя контрол, но сестра ми притежава дарбата и аз я приемам такава, каквато е.
Господарят Рал се облегна на стола си и изгледа Броган с пронизителните си очи.
— Във войската на Императорския орден, която изкла хората в Ебинисия, имаше и от „Кръвта на братството“.
— Както и Д’Харанци. — Броган повдигна вежда. — Нападателите на Ебинисия са мъртви. Тази вечер направихте предложение да започнем всичко от начало, нали така? Всеки ще получи възможността да се отзове на предложението ви за мир.
Господарят Рал бавно кимна.
— Да, така е. И само още нещо, генерале. Борил съм се срещу последователите на Пазителя и ще продължавам да го правя. В битките си с тях съм установил, че не са им нужни сенки, зад които да се скрият. Те могат да се окажат последният човек, от когото очаквате подобно нещо. Още по-лошо, могат да изпълняват заповедите на Пазителя, без дори да го осъзнават.
Броган се поклони: