Танцуващият с духове
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
— Говорим за разследване, пряко свързано с борбата с тероризма.
Уорън примигна, но иначе не личеше да е впечатлен. Коваленко можеше да се свърже с МИ-5 веднага щом се върне в Лондон. Но едва ли щеше да постигне нещо. Да поискаш от банка в Джърси името на титуляра по сметка, беше като да поискаш от свещеник протокол от нечия изповед, даде си сметка той.
— Съжалявам — каза Уорън и отклони поглед. — Боя се, че просто нямаме такава практика. Нашите закони…
— Вашите закони защитават престъпници и терористи — изсъска Коваленко.
Усещаше как лицето му се зачервява, а кръвното му удря тавана. Направи опит да се успокои, да намери „вътрешния си център“, но не му се получи. А после му хрумна, че точно такива неща водят до инфаркт.
Хеликоптерът се отлепи от площадката и се издигна над земята. Коваленко гледаше към смаляващия се под него остров. Тези офшорни банки, мислеше си той, са чиста проба престъпни организации. Ако зависеше от него, би направил така, че всички фирми, компании и корпорации по света, и най-вече банките, да са „прозрачни“. Това щеше да сложи край на голяма част от престъпленията, включително на тероризма. Само тази едничка стъпка щеше да е достатъчна. Банковата тайна имаше едно основно предназначение и то беше да се перат пари, да се крият пари или да се крадат пари. Сложи край на мръсните пари и ще си на крачка от края на мръсния бизнес.
Трябваше да се успокои все пак. Коремно дишане с бавно, продължително издишване. Поне разполагаше с номера на сметката и още по-важно — с името на регистрирания агент. Именно този агент беше получавал кореспонденцията, свързана с банковата сметка, включително и архив на осъществените транзакции. Оставаше да се разбере дали агентът е препращал тази информация към клиента си, или я е пазел „на склад“ до поискване.
Коваленко се надяваше да е второто. Но каквото и да имаше агентът, Коваленко щеше да го измъкне от него. Защото ако не друго, в Ирландия познаваха вкуса на тероризма.
21.
Всичко беше въпрос на това накъде ще завиеш, щом се качиш на самолета. Ако завиеш наляво, все едно си се включил в бързата лента, а ако свърнеш надясно — най-вероятно сам си плащаш пътя. Майк Бърк беше завил надясно и сега пътуваше в секцията с най-евтините места. Ред 381 място А, на десет реда от тоалетните, но пък до прозореца. И на път за Дъблин.
Прибираше се от сватбата на сестра си Меган, която се бе състояла в селска църква — като излязла от пощенска картичка — в Нелисфорд, Вирджиния, родния град на Бърк.
Връщаше се за пръв път в Щатите след смъртта на Кейт и бе направил всичко по силите си да се държи приемливо, дори бодро. Успокоил беше тревогите на родителите си, а въпросите им беше отклонил. Справял се добре, всичко било наред, най-лошото било отминало и останало зад гърба му…
Така им каза. Но не успя да заблуди никого, най-малко себе си. Да е близо до Меган и Нейт и да не издаде поне малко собствените си чувства беше… беше невъзможно. Те грееха от щастие, а той… какво? Ходещо напомняне, че „нещата се разпадат, а центърът не издържа на напрежението“.
Може би е време да продължи нататък, мислеше си Бърк. Стария вече се съвземаше, бизнесът също, така че защо и Бърк да не даде нов тласък на собствения си живот? Ако не веднага, то скоро.
След всичките трескави години като топче във въртяща се рулетка беше намерил покой в Дъблин с Кейт. И доскоро си мислеше, че ще прекара там остатъка от живота си. Но без Кейт Ирландия му беше чужда, не беше вече дом, още по-малко бъдеще.
И все пак още живееше в същия апартамент, нейния апартамент, с мебелите и голямото легло, което бяха избрали заедно. Дрехите й още висяха в гардеробите. Книгите й го гледаха от рафтовете на библиотеката. Нейните тенджери и тигани висяха на куките си в кухнята.
А да не забравяме и Стария, който не спираше да говори за нея.
Не че Америка му липсваше, но на някакво подсъзнателно ниво бе започнал да възприема пътуването си до Щатите като пробно завръщане. Може би там, на родна почва, без изобилие от вещи, които да му напомнят всекидневно за Кейт, би могъл да започне на чисто.
Но експериментът беше приключил. По-малко от два часа след като стъпи на американска земя, Бърк си даде сметка, че няма работа там. Беше едва на трийсет години, а се чувстваше като Летящия холандец. Като призрачен кораб. Полегатите склонове на Синята планина, черни на фона на вечерното небе, не му нашепваха нищо.