Убийствено просто

— Знаеш ли, ако не беше станала тази злополука, сватбата щеше да се състои. Сега щеше да си госпожа Майкъл Харисън.

Тя кимна, омеквайки съвсем леко. Марк я погледна в очите.

— Щеше да пътуваш към „Савой“ в Лондон. Щеше да се любиш с него тази нощ, нали?

— Това се предполага, че правят съпругите в сватбената си нощ.

— И как щеше да се чувстваш?

Ашли зарови лице в шепите си и отвърна:

— Щях да си представям, че си ти.

— Щеше ли да слезеш надолу? Щеше ли да поемеш оная му работа с уста?

Тя се отдръпна.

— Марк!

— Щеше ли?

— Няма начин.

— Хайде де!

— Бяхме се разбрали, Марк.

Той отнесе бутилката до мивката, махна станиола и взе две чаши от кухненския шкаф. Извади тапата, напълни чашите и й подаде едната.

Ашли я пое неохотно и се чукна с него.

— Всичко бяхме планирали — каза му тя.

— Имахме план А. Сега сме на план Б — Марк отпи голяма глътка, като пресуши половината от чашата си. — Какво лошо има в това?

— Първото е, че ти си се натряскал. Второто е, че сега по стечение на обстоятелствата не съм госпожа Майкъл Харисън. Което означава, че няма да участвам в неговата половина от „Дабъл-М Пропъртис“.

— Неговите две трети всъщност — поправи я Марк.

— И?

— А аз пък ще участвам съгласно споразумението ни за акционерите и застрахователната ни политика.

— В случай, че той е мъртъв.

— Защо казваш това? В случай?

— Запуши дупката за въздух като хората, нали? Използва свръхмощно лепило, както ти казах?

Леко смутен, той отвърна:

— Даа.

Ашли го гледаше съсредоточено, сякаш виждаше през него.

— Сигурен ли си?

— Даа. Капакът беше завинтен. Извадих тръбата и сложих още един тон пръст отгоре. Ако беше жив, щеше да установи контакт, нали?

Тя го изгледа странно.

— Искаш да отида и да го пробода в сърцето ли?

Ашли отпи още от шампанското, сетне отиде до уредбата и огледа рафта с дисковете.

— Колко ме обичаш?

— Колко? Повече отколкото бих могъл да изразя с думи. Тя извади един диск от кутийката му, сложи го на плейъра и натисна копчето. След няколко секунди „Love is All Around“30 изпълни стаята. Ашли остави чашата си, взе тази на Марк и също я сложи на масата, след което обви ръце около него и го поведе в танц. Притисна устни към ухото му и каза:

— Ако ме обичаш, винаги ще ми казваш истината, нали? Танцуваха известно време и накрая той промълви:

— Има нещо, което ме тревожи през последните няколко дни.

— Кажи ми!

— Знаеш, че двамата с Майкъл използваме палмовете, за да си проверяваме пощата, когато сме извън офиса. Внимавахме да не копираме адреса му в някой от имейлите за неговата ергенска вечер, но може и да съм се объркал.

— Какво имаш предвид?

— Мисля, че го копирах в един погрешка. А той е в него. Тя се отдръпна от него, очите й го пронизваха като остриета.

— Искаш да кажеш, че е в него?

— Възможно е.

— Как така възможно?

— Не мога да го намеря в офиса му, нито в апартамента.