Тайната на жълтата стая
- Автор: Льору Гастон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Къдрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на жълтата стая». Краткое содержание книги:
Покушението над дъщерята на световноизвестен учен е ключовият момент в този изпълнен с напрежение, тайнствени злокобни сцени, хумор и изненадващи детективски открития роман.
Много и интересни са перипетиите, през които минава главният герой — детективът непрофесионалист, любител, — надарен с изключителен ум, воля и решителност. И единствено той успява с много упорство и находчивост да стигне до разбулването на тайната. Гастон Льору изгражда интригата в романа талантливо, класически, с многопланово представяне на образите и събитията.
— Господин съдия, господин Робер Дарзак не иска да слезе!
— Как така не иска! — викна господин дьо Марке.
— Не иска! Казва, че не може да остави госпожица Станжерсон в това състояние…
— Добре, щом той не иска да дойде при нас, ние ще отидем при него…
Господин дьо Марке и полицаят се качиха; съдия-следователят направи знак на Фредерик Ларсан и на чиновника от железниците да го последват. Рултабий и аз завършихме шествието.
Така пристигнахме в галерията, пред вратата на госпожица Станжерсон. Господин дьо Марке почука. Появи се една камериерка. Беше Силви — малко слугинче, чиито руси коси падаха безредно върху стреснатото й лице.
— Господин Станжерсон тук ли е? — попита съдия-следователят.
— Да, господине.
— Кажете му, че искам да говоря с него.
Силви отиде за господин Станжерсон.
Ученият дойде при нас; плачеше; мъчително бе да го гледаш.
— Какво искате още от мен? — попита той следователя. — Не би ли могло поне в такъв момент да бъда оставен малко на спокойствие?
— Господине, трябва спешно да говоря с господин Робер Дарзак. Не бихте ли го убедили да излезе? Ако не, ще бъда принуден да прекрача прага на госпожица Станжерсон заедно с целия съдебен апарат.
Професорът не отговори; той погледна съдията, полицая и всички, които ги придружаваха, така както жертвата гледа палачите си, и се върна в стаята.
Господин Робер Дарзак излезе веднага. Беше много бледен и посърнал, но когато нещастният човек видя чиновника от железниците зад Фредерик Ларсан, лицето му се изкриви още повече, погледът му обезумя и той глухо простена.
Всички забелязахме как се промениха чертите на това измъчено лице. Не можахме да потиснем жалостта си. Усетихме, че става нещо важно, нещо, което решаваше гибелта на господин Робер Дарзак. Само Фредерик Ларсан сияеше. Радваше се с радостта на ловно куче, което най-после се е докопало до плячката си.
Господин дьо Марке посочи към младия чиновник с русата брадичка и каза на господин Дарзак:
— Познавате ли този господин?
— Познавам го — каза Робер Дарзак с глас, който напразно се стараеше да направи твърд. — Чиновникът от гара Орлеан на станция Епине сюр Орж.
— Този млад човек — продължи господин дьо Марке — твърди, че ви е виждал да слизате от влака в Епине…
— Тази нощ — завърши господин Дарзак, — в десет и половина… така е!…
Настъпи тишина.
— Господин Дарзак — продължи силно развълнуван съдия-следователят. — Господин Дарзак, какво правихте вие тази нощ в Епине сюр Орж, само на няколко километра от мястото, където убиваха госпожица Станжерсон?
Господин Дарзак млъкна. Не наведе глава, ала затвори очи, било за да скрие мъката си, било от страх да не прочетат тайната в очите му.
— Господин Дарзак — настоя господин дьо Марке, — бихте ли ми казали с какво се занимавахте тази нощ?
Господин Дарзак отвори очи. Сякаш бе събрал всичките си сили.
— Не, господине!
— Помислете, господине, защото ако упорствувате, ще бъда принуден да ви задържа.
— Отказвам…
— Господин Дарзак! В името на закона, аз ви арестувам!…
Още следователят не бе довършил тези думи и аз видях Рултабий да се устремява към господин Дарзак. Сигурно щеше да каже нещо, но Дарзак му направи знак да мълчи… Впрочем полицаят се приближаваше вече до своя арестант… В този момент се чу отчаян вик:
— Робер!… Робер!…
Познахме, че е госпожица Станжерсон и всички потръпнахме от мъката в гласа й. Дори и Ларсан побледня този път. Колкото до господин Дарзак, той вече се бе спуснал към стаята й…