Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
В социален аспект обаче те често бяха майстори на импровизацията, онези, които даваха тон в стила, напълно у дома си, що се отнася до условностите. Те като че бяха оборудвани с вътрешен компас, който сочеше всяка обществена новост съвсем отрано, така че упражняваха влияние, напълно несъразмерно с броя им. Често бяха чувствителни индикатори на бъдещи обрати.
Юго продължи:
— Така че се замислихме — биха ли могли те да бъдат решителен индикатор? Излиза, че са. Помага да излязат уравненията.
— Защо историята изглажда всичко? — сопна се Дорс.
Хари остави Юго да продължи:
— Нали разбираш, същият онзи ефект на врабчето си е имал и положителна страна. Хаотичните системи са можели да бъдат уловени точно в необходимия миг и съвсем лекичко наклонени в предпочитаната посока. Добре премерен във времето тласък би могъл да насочи една система и от това да се получат облаги, съвсем несъразмерни с вложеното усилие.
— Искаш да кажеш, контрол? — погледна го тя със съмнение.
— Съвсем лекичък — отвърна Юго. — Минимален контрол — необходимият тласък в необходимия момент — изисква в динамиката да се вниква из основи. Може би по този начин можеш да насочваш изхода към най-малко вредния от няколко чудесно балансирани резултата. В най-добрия случай те биха могли да докарат една система до смайващо добър изход.
— Кой упражнява контрола? — попита Дорс.
На Юго като че ли му стана неудобно.
— Ъъ, ние, такова… не знаем.
— Не знаете?! Но тази теория е теория на цялата история!
— В уравненията има елементи и взаимовръзки, които не можем да схванем — рече тихо Хари. — Потискащи сили.
— Как така не разбирате?
И двамата сякаш много се притесниха.
— Не знаем как си взаимодействат условията. Нови характеристики — заобяснява Хари, — които водят до… непредвиден ред.
— Значи всъщност вие не разполагате с теория, така ли? — рече сухо тя.
Хари кимна жално.
— Не и в смисъл на дълбоко разбиране, не.
„Моделите следваха суровия и опитен свят, заразмишлява той. Те отразяваха времето си. Планетната механика, работеща като по часовник, идваше след часовниците. Идеята за цялата вселена като компютърен модел идваше след компютрите. Възгледът за света на стабилната промяна идваше след нелинеарната динамика…“
За миг му се привидя метамодел, който би погледнал него и би описал как той би избрал сред моделите на психоисторията. Вглеждащ се надолу там, горе, той би могъл да види какво е вероятно да предпочете Хари Селдън…
— Кой планира този контрол? — настояваше Дорс.
Хари се опита да задържи идеята, но тя му се изплъзна. Той знаеше как да я подмами обратно: само да се отпусне.
— Помниш ли го онзи виц? — попита той. — Как можеш да разсмееш Господ?
Тя се усмихна.
— Разказваш му за плановете си.
— Точно така. Ще проучим този резултат и ще изровим някакъв отговор.
Тя се усмихна.
— Да не те питам за предсказания относно напредъка на собствените ти предсказания?
— Срамно е, но да.
Бюросекът му звънна.
— Императорът ви вика — съобщи той.
— По дяволите! — Хари плесна по стола. — Веселата част свърши.
2.
Не е точно подходящият момент да идват специалните, мислеше си Хари. Но докато беше на ръба, беше невъзможно да свърши каквато и да било работа.
Той пребърка джобовете си за монети и извади една. Петкредитовка от кехлибарена сплав; от едната й страна беше изобразен Клеон I, красив — съкровищата винаги са ласкаели императорите, а от другата — дискът на Галактиката, гледан отгоре. Задържа я на ръба и се замисли.
Нека ширината на монетата представлява височината на диска в типичен мащаб. За да бъдем точни, монетата трябваше да е изпъкнала в средата, за да изобразява центъра, но общо взето беше добро геометрично копие.
В диска имаше недостатък — миниатюрна пришка в един външен спирален ръкав. Направи изчисленията наум, като допусна, че галактиката има диаметър около 100 000 светлинни години, и… примигна. Точицата представляваше обем с диаметър от около хиляда светлинни години. Във външните ръкави тя би съдържала десет милиона звезди.
Да вижда толкова много светове като прашинка, плаваща в безкрая, го накара да се чувства така, сякаш твърдта на Трантор се е разтворила и той безпомощно се е срутил в бездна.
Можеше ли човечеството да има някакво значение при подобни мащаби? Толкова много милиарди души, напъхани в едно зрънце.
И все пак те се бяха разселили из цялата немислима шир на този диск за един миг време.
Човечеството се бе разселило из спиралните ръкави, бе се изляло през червеевите дупки, бе се увило около центъра за някакви си няколко хиляди години. За това време самите спирални ръкави не се бяха преместили под забележителен ъгъл в собствения си бременен гавот — това би отнело половин милиард години. Копнежът на човечеството по далечни хоризонти го бе запратило на рояци през паяжината от червееви дупки и хора бяха изскочили в пространството край издуващи се червени, вирулентно сини, тлеещи рубинени слънца.