Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
— Драги Сайръс, измервахте ли пак местоположението на острова, след като намерихме секстанта в сандъка?
— Не — отвърна инженерът.
— Мисля, че няма да е зле да свършим тая работа, тъй като с този уред ще получим по-точни изчисления, отколкото по начина, който приложихме.
— Има ли смисъл? — обади се Пенкроф. — Островът си е добре там, където си е!
— Така е — продължи Джедеон Спилет, — но може несъвършените уреди да не са ни дали точни изчисления, а лесно ще проверим…
— Имате право, драги Спилет — съгласи се инженерът, — трябваше по-рано да направя тая проверка, макар че, ако съм допуснал някаква грешка, тя няма да е повече от пет градуса на дължина и ширина.
И тъй на следния ден инженерът взе секстанта и направи необходимите наблюдения, за да провери координатите, които беше получил преди, а ето и резултатите от неговата проверка:
Според първото наблюдение остров Линкълн се намираше между 150° и 155° западна дължина и между 30° и 35° южна ширина.
А последните изчисления дадоха точно 150° 30’ западна дължина и 34° 57’ южна ширина.
И така въпреки несъвършените уреди Сайръс Смит беше работил толкова умело, че грешката му не надвишаваше пет градуса.
— Сега — каза Джедеон Спилет, — тъй като освен секстант имаме и атлас, да видим, драги Сайръс, какво е точното местоположение на остров Линкълн в Тихия океан.
Разгънаха картата на Тихия океан и инженерът с пергел в ръка се запретна да определи местоположението на острова. В миг ръката му замръзна и той каза:
— Как! Има вече остров в тая част на Тихия океан!
— Остров ли? — извика Пенкроф.
— Трябваше да е нашият остров — обади се Джедеон Спилет.
— Не — продължи Сайръс Смит. — Този остров се намира на 153° дължина и на 37°11’ ширина, с други думи, той е два градуса и половина по на запад и два градуса по на юг от остров Линкълн.
— И кой е този остров? — запита Хърбърт.
— Остров Табор.
— Голям остров ли е?
— Не, островче, загубено сред Тихия океан и на което може никога да не е стъпвал човешки крак!
— Добре! Тогава ние ще стъпим — заяви Пенкроф.
— Ние ли?
— Да, господин Сайръс. Ще си построим корабче с палуба и аз ще го управлявам. На какво разстояние сме от този остров Табор?
— Близо на сто и петдесет мили на североизток — отвърна Сайръс Смит.
— Сто и петдесет мили! Дребна работа! — каза Пенкроф. — При попътен вятър за четиридесет и осем часа сме там!
— Има ли смисъл? — попита дописникът.
— Не се знае. Ще видим!
След този отговор решиха да построят кораб, така че да могат да го използват през идния октомври, когато времето се оправи.
Глава X
Когато Пенкроф си втълпеше нещо, не го свърташе на едно място, а не оставяше и другите на мира, докато не го изпълнеше. Той искаше да отиде на остров Табор и понеже за това пътуване беше необходим сравнително голям кораб, тоя кораб трябваше да се построи.
Ето какво беше решил инженерът в съгласие с моряка.
Корабът щеше да бъде тридесет и пет стъпки дълъг и девет стъпки широк, щеше да стане бързоходен кораб, ако външните очертания на подводната му част и водолиниите излезеха сполучливи. Трябваше да има палуба по цялата му дължина с два входника, които да водят в две каюти, разделени една от друга с преграда, и да бъде обзаведен като шлюп с триъгълен грот, с латински фок, с фрибок, топсел и кливер, с платна, които лесно се управляват и с които се маневрира добре по време на буря, и да плава срещу вятъра.
От какво дърво да построят кораба? От бряст или от бор? Предпочетоха бора, който наистина „се цепи“ по малко, както казват дърводелците, но лесно се обработва и не се поврежда във водата също като бряста.
Като уточниха тия подробности, решиха само Пенкроф и Сайръс Смит да се занимават с построяването на кораба, тъй като времето щеше да се оправи чак след шест месеца. Джедеон Спилет и Хърбърт пак щяха да си ходят на лов, а Наб и помощникът му бай Юп трябваше да продължат да се занимават с къщната работа, която им беше възложена.
Веднага щом избраха дърветата, ги отсякоха, окастриха ги и ги нарязаха на дъски като най-опитни дърводелци. След осем дни падината между Комините и гранитната стена се превърна в корабостроителница и един кил, дълъг тридесет и пет стъпки, с ахтерщевен на кърмата и форщевен на носа лежеше на пясъка.
Сайръс Смит не се беше заловил слепешката за новата работа. Той разбираше от корабостроителство, както разбираше почти от всичко, и най-напред беше нахвърлял на лист очертанията на кораба. Всъщност помагаше му много и Пенкроф, който беше работил няколко години в една бруклинска корабостроителница и познаваше практически занаята.