Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
На 17 март за всеобща радост асансьорът беше пуснат за пръв път в движение. Сега всички товари, дърва, въглища, храна, а и самите преселници се качваха с тоя толкова обикновен двигател, който замести първобитната стълба — за нея никой не съжаляваше.
Пак по това време Сайръс Смит се опита да направи и стъкло и трябваше най-напред да приспособи за тая цел някогашната грънчарска пещ. Тук срещна доста големи трудности, но след няколко безплодни опита успя да нагласи малка стъкларска работилница, която истинските помощници на инженера Джедеон Спилет и Хърбърт не напуснаха няколко дни.
Веществата, които влизат в състава на стъклото, са само пясък, креда и сода.
Най-голямата трудност изпитаха, докато си направят стъкларска „цев“ — желязна цев, дълга пет до шест стъпки, с единия край на която се взима от разтопеното стъкло. Но с помощта на дълга тънка ивица желязо, свита като дуло на пушка, Пенкроф успя да направи необходимата цев и тя скоро влезе в употреба.
От духането се получи стъклен цилиндър с две полукълба открая, които отрязаха лесно с остро желязо, потопено в студена вода. После разрязаха по същия начин цилиндъра надлъж и след като го нагряха втори път, за да стане пак мек, проснаха го на една плоча и го изравниха с дървена точилка.
Първото стъкло беше готово и след като повториха петдесет пъти същото действие, получиха петдесет стъкла и скоро на прозорците на Грамадния дом бяха поставени матови стъкла, не толкова чисти, разбира се, но достатъчно прозрачни.
А стъклените съдове — чашите и шишетата — бяха просто играчка. Приемаха ги такива, каквито излизаха на края на цевта. Пенкроф помоли да го удостоят с честта да „духне“ и той и това му достави истинско удоволствие, но духаше толкова силно, че се получаваха най-забавни изделия и морякът не можеше да им се нарадва.
През един от излетите по това време откриха ново дърво, което обогати хранителните припаси на преселниците.
Като излязоха на лов, Сайръс Смит и Хърбърт навлязоха един ден по-навътре в горите Фар-уест, на левия бряг на Благодарност. Времето напредваше и имаше голяма опасност двамата ловци да се приберат с празни ръце, когато Хърбърт се спря и нададе радостен вик:
— Ах, господин Сайръс, виждате ли това дърво?
И показа по-скоро някакво дръвче, а не дърво, тъй като то се състоеше от обикновено стъбло с люспеста кора и от листа, прорязани с дребни успоредни жилки.
— Какво е това дърво, което прилича на малка палма? — попита Сайръс Смит. — Да не е хлебно дърво?
— Да! Хлебно дърво!
— Ех, момчето ми — заяви инженерът, — ето едно ценно откритие, което ще ни бъде от голяма ползва, докато житото ни узрее. На работа и дай боже да не си се излъгал!
Сайръс Смит и Хърбърт проучиха добре тая част на горите Фар-уест, където растяха хлебните дървета, поставиха знаци и се прибраха в Гранитния дом, където съобщиха какво са открили. На следния ден преселниците тръгнаха за брашно и Пенкроф, все повече и повече възхитен от своя остров, каза на инженера:
— Господин Сайръс, как мислите, има ли острови за корабокрушенци?
— Какво искате да кажете, Пенкроф?
— Искам да кажа дали има острови, нарочно пригодени така, че да са удобни за корабокрушение, и клетниците, попаднали на тях, да могат винаги да се справят с положението!
— Може и да има — усмихна се инженерът.
— Положително има! — заяви Пенкроф. — И остров Линкълн е един от тях!
Прибраха се в Гранитния дом с много стъбла от хлебни дървета. Инженерът нагласи една преса, за да изстискат лепкавия сок, премесен с хлебната сърцевина, и получи доста брашно, което Наб превърна в питки и в пудинг. Това не беше още истински пшеничен хляб, но почти се равняваше на него.
Пак по това време онагата, козите и овцете в кошарата доставяха ежедневно мляко, което беше необходимо за преселниците. Колата, или по-скоро леката двуколка, която я беше заменила, пътуваше често до кошарата, а дойдеше ли ред на Пенкроф, той вземаше със себе си Юп и го оставяше да кара двуколката — Юп плющеше весело с камшика и се справяше умело и с тая работа.
Беше 1 април, неделя и Великден.
Привечер, след като вечеряха, всички се бяха събрали в беседката на края на възвишение Обзор и гледаха как нощта забулваше хоризонта. Наб беше донесъл няколко чаши от оная течност от бъзови зърна, която заменяше кафето. Говореха за острова, за това, че е съвсем самотен в Тихия океан, когато Джедеон Спилет неочаквано попита: