Диамантеният залив
- Автор: Хауърд Линда
- Серия: Kell Sabin #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радостина Михалева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантеният залив». Краткое содержание книги:
— Рейчъл — прошепна Кел, докато разкопчаваше ризата й, за да потърси голите й гърди и да ги приюти в дланите си. Топлината, вълнението и очакването нарастваха в нея. Тялото й го познаваше и му отвърна. Тя се подготвяше за него, защото знаеше, че той нямаше да я остави незадоволена. Кел промуши ризата й през раменете й, вдигна ръцете й нагоре, огъна тялото й на дъга и допря гърдите й до себе си. Плътта й изтръпна. Рейчъл простена тихо от удоволствие, когато усети как възбудата премина от гърдите й към слабините, където пулсираше желанието.
Главата й се люшкаше и внезапно тя усети, че пада. Тутакси се хвана за кръста му. Едва когато почувства хладината на леглото под себе си, разбра, че Кел я слагаше да легне. Рейчъл лежеше върху ризата си, а ръкавите бяха преметнати през ръцете й. Голото й тяло очакваше бурята на целувките му. Той я погледна с изтерзан, но жаден поглед, после се наведе и зарови лице в гърдите й. С ръце ги допираше до лицето си, сякаш искаше да се изгуби в аромата и усещането на сатенената й плът.
Тя стенеше, докато тялото, й трепереше от желание, и се опитваше да освободи ръцете си.
— Кел — Гласът й прозвуча високо и напрегнато. — Пусни ръцете ми.
Той вдигна глава, за да огледа ситуацията доволно.
— Още не — прошепна. — Остани така и ми позволи да те любя, докато станеш готова за мен.
Рейчъл издаде остър звук на недоволство и се опита да се обърне на една страна, за да се освободи, ала Кел я хвана с яките си ръце.
— Готова съм — настоя тя. Устните му намериха нейните и заглушиха протеста й.
Когато той отново вдигна глава, по изопнатите му черти бе изписано удоволствие.
— Още не си — отново се надвеси над гърдите й. Те проблясваха на нощната светлина от влажната му целувка. Нежно захапа гънката на гърдата й. — Да свършим с това. — Гласът му бе напрегнат. Дръпна ципа на шортите й, който тихо се спусна надолу, и потърси топлата плът. — А — простена Кел от удоволствие, щом пръстите му откриха, че наистина бе готова. — Нали ти хареса?
— Да — едва успя да изрече Рейчъл.
— Ще ти хареса още повече след малко — дрезгаво обеща той и дръпна надолу бельото и шортите й, но не ги изхлузи напълно. Останаха малко над коленете й, така че краката й бяха заклещени, също както и ръцете. Кел бавно прокара ръка по нейната, после по гърдите й и надолу по плоския и корем, докато стигна до слабините.
Тя се гърчеше, сърцето й биеше лудо и дишането й стана по-начесто.
— Винаги ли мислиш! — извика Рейчъл и сграбчи чаршафа. По погледа му разбра, че му харесваше да я прегръща така безпомощна и да се наслаждава на тялото й. Инстинктите му бяха бързи и някак примитивни.
Той се изсмя с нисък и груб глас.
— Добре, любов моя. Няма да чакаш повече. Ще ти дам това, което желаеш — бързо я съблече, махна ризата, която възпираше ръцете й, и сам се съблече. После легна върху нея. Рейчъл го прие с въздишка на болезнено облекчение. Ръцете й го обгърнаха и Кел проникна в нея.
Тя бързо достигна кулминация, ала тази нощ той не можеше да й се насити. Сякаш времето забавяше своя ход, когато се сливаха. В любовта си.
Малко преди разсъмване Рейчъл се събуди. Лежеше с гръб към него, сгушена в топлата извивка на гърдите и бедрата му, точно както бяха спали всяка нощ от момента, в който Кел дойде в съзнание. За последен път я прегръщаше така и тя лежеше неподвижна, не желаеше да го събужда.
Но той беше вече буден. Ръката му бавно се прокрадна по гърдите й, после надолу по бедрата й. С ръка притисна стомаха й и проникна в нея.
— За последен път — прошепна в косите й. Мили Боже, беше за последен път и не знаеше дали може да го понесе. Ако изобщо някога в живота си бе изпитал щастие, то това бяха малкото дни, прекарани с Рейчъл. За последен път мекото й тяло приемаше твърдата му мъжественост. За последен път гърдите й пълнеха шепите му. За последен път щеше да види езерно сивия й поглед, замрежен от страстта. Тя трепереше в ръцете му и хапеше устни, за да не заплаче, докато удоволствието в нея нарастваше. Когато настъпи моментът, той я притисна към себе си, а Рейчъл извърна глава към възглавницата, за да сподави виковете си. После Кел също потрепери, когато сам почувства облекчението.