Диамантеният залив
- Автор: Хауърд Линда
- Серия: Kell Sabin #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радостина Михалева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантеният залив». Краткое содержание книги:
В стаята просветляваше. В небето блестеше розовата перла на издигащото се слънце. Той седна в леглото и я погледна. Тялото й бе влажно и лъскаво, също като слънцето. Може би този последен път направи грешка, защото не взе необходимите предпазни мерки, ала не съжаляваше. Нямаше да понесе нещо да разделя телата им.
Тя лежеше изтощена на възглавниците и го наблюдаваше. В погледа й се отразяваше сърцето й. Тялото й все още пулсираше след любовния акт.
— Може би никога няма да се върнеш — прошепна. — Но аз ще те чакам тук.
Единствено лекото помръдване на едно мускулче на устните му издаде реакцията му. Кел поклати глава.
— Не, не пропилявай живота си. Намери си някой друг, омъжи се и си народи пълна къща с деца.
Рейчъл едва успя да се усмихне.
— Не ставай смешен — рече му тя с болезнена нежност. — Едва ли може да има някой друг след теб.
Бяха готови да тръгват. Рейчъл бе толкова напрегната, че можеше да избухне, ако някой я докоснеше. Знаеше, че няма да има целувки за довиждане, нямаше да има последни думи, които да се врежат в паметта й. Той просто щеше да си тръгне и всичко щеше да свърши така. Дори не взимаше пистолета със себе си, който можеше да му послужи като повод да я потърси. Пистолетът беше регистриран на нейно име. Кел не искаше нищо, което можеше да доведе следата до нея в случай, че нещата не се развиеха по план.
Съливан бе скрил колата си под наем някъде надолу по пътя. Джейн щеше да ги закара дотам, а после до тяхната ферма. Рейчъл оставаше сама в къщата, в която ехото изпълваше празнотата и вече мислеше как да запълни времето си. Щеше да поработи в градината, да окоси тревата, да измие колата, може би дори щеше да отиде да поплува. После щеше да излезе да обядва навън, да гледа филм, щеше да направи всичко, само и само да не се прибира у дома. Може би толкова щеше да се умори, че щеше да успее да заспи, макар да не се надяваше много. Въпреки всичко, щеше да преживее, защото нямаше избор.
— Ще ти се обадя — прошепна Джейн и я прегърна. Погледът на Рейчъл пламна.
— Благодаря.
Грант отвори вратата и излезе на площадката. Джо дойде до него и изръмжа. Грант спокойно разглеждаше кучето.
— Добре, добре — тихо рече той.
Джейн го попита:
— Да не се страхуваш от кучето? Толкова е сладък.
Кел ги последва на верандата.
— Джо, седни — заповяда му той.
Чу се специфичното силно изпращяване от гърмежа на пушка и дървената греда на няколко сантиметра от главата на Кел се пръсна. Той се обърна и се втурна в отворената врата. Рейчъл скочи след него и Кел я повали на земята. Едновременно Грант хвърли Джейн през вратата, когато прозвуча друг изстрел, и я покри с тяло.
— Добре ли си? — попита през зъби Кел и тревожно огледа Рейчъл, докато с един крак затвори вратата.
Тя бе ударила главата си в пода, ала не беше сериозно. Лицето й бе бледо. Рейчъл се беше хванала здраво за Кел.
— Да, добре съм… — промълви тя.
Той се изправи и се снижи под прозореца.
— С Джейн легнете в коридора — рязко заповяда Кел и извади пистолета от спалнята, където го беше оставил.
Грант помогна на Джейн да седне, отметна косите й от лицето й и бързо я целуна, преди да я бутне към Рейчъл.
— Хайде, тръгвай — отсече той и извади своя пистолет от колана си.
Последва нов изстрел и най-близкият до Грант прозорец се разтресе. Лавина от дребни стъкла го посипаха. Той ядно изпсува.
Рейчъл ги гледаше и се опитваше да събере мислите си. Бяха въоръжени само с пистолети, докато онези навън имаха пушка. Пушката имаше по-добър мерник на по-голямо разстояние. Техният нападател можеше да стреля извън обсега на пистолета. Нейната пушка калибър 22 не беше мощна, но имаше по-широк обхват и точност от пистолета. Тя пропълзя в спалнята, за да я вземе, също и колкото патрони бяха останали. Слава Богу, че Кел й беше казал да купи сачмите!
— Ето — каза Рейчъл, след като пропълзя обратно във всекидневната и плъзна пушката към Кел. Той се огледа и сграбчи оръжието. Грант се движеше в къщата, за да провери дали някой не се беше промъкнал отзад:
— Благодаря — кратко рече Кел. — Върни се в коридора, скъпа.
Джейн се беше свила там и наблюдаваше съпруга си със странна ярост в шоколадовите си очи.
— Те стреляха по теб — изръмжа тя.
— Да — потвърди той.
Приличаше на вулкан, който всеки момент щеше да изригне. Докато мърмореше нещо на себе си, тя издърпа найлоновата чанта, която беше донесла, отвори ципа й и нахвърли дрехите и гримовете си на една страна.
— Няма да го преживея — яростно каза Джейн. — По дяволите, те стреляха по него! — Извади един пистолет и го пъхна в ръцете на Рейчъл, после отново взе да рови в чантата. Извади малък калъф с размера на цигулка и го хвърли на Грант. — Ето. Не знам как да го сглобя.