Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
И все пак някаква част от нея наблюдаваше с нарастваща надежда действията на Гейб — той вдигна два камъка и ги постави под ъгъл, оглеждайки внимателно постижението си, за да е сигурен, че това е най-подходящият ъгъл. Изражението му беше съвършено сериозно; нямаше и следа от лукавство. Капки пот се стичаха от неравната линия на разрошената му коса над извивката на долната му челюст. Жълтата му тениска бе залепнала от пот.
Хелън си представи белезите, скрити под влажната материя. Как беше възможно мъките, преживени в ръцете на врага, да са го направили по-щедър? Ако самата тя бе преживяла такъв ужас, това щеше да я направи обезверена, огорчена, разгневена на целия свят.
В най-добрия случай тези промени у Гейб навярно бяха временни. Щом веднъж си спомнеше цялостния кошмар, без съмнение щеше да се почувства разгневен и огорчен. Щеше да съсредоточи цялата си енергия в търсенето на отмъщение, а междувременно щеше да забрави за семейството си.
Това изглеждаше неизбежно. Хелън трябваше да се вземе в ръце. Да се влюби в тази незавършена версия на Гейб щеше да е голяма грешка.
Запазвайки знаменателно мълчание, тя мина покрай работещата двойка и се заизкачва по стълбите, а чувството за вина я преследваше през цялото време.
Шестима от осемте членове на първи отряд на радиолокационния взвод се събраха около кухненската маса в къщата на Лутер Линдстром. Липсваха лейтенант капитан трети ранг Джейсън Милър, който не беше поканен, и старшина Родригес, най-новият член на отряда, зает с други дела.
Годеницата на Лутър пърхаше наоколо, очевидно в стихията си, докато им поднасяше ароматни сладки и пълнеше чашите им с мляко, бира или кока-кола. Мъжете промърмориха някакви благодарности и се стараеха да не й обръщат внимание, доколкото беше възможно да не обръщат внимание на чифт сочни гърди, които се завираха под носовете им, или на копринените дълги коси, които току бръсваха раменете им.
Теди Мечока разчупи леда, повдигайки въпроса за един повод за всеобщото им недоволство: свидливостта на Милър.
— Нарича го „хабене на амуниции“ — промърмори той и шумно тупна чашата си с бира върху масата. — Че за какво са ти амунициите, ако не можеш да ги изразходваш при стрелба? Боже мой, той се притеснява единствено за това колко ще му струва да достави нови.
Мъжете поклатиха глави, изразявайки единодушното си отвращение, и всеки добави по нещо в същия стил. После всички погледнаха с очакване към Гейб, който бе поискал тази среща.
Гейб, от своя страна, погледна многозначително Лутър и кимна по посока на Вероника.
— Рони, ще трябва да ни оставиш за малко сами — с леко колеблив тон каза Лутър.
Работата на тюлените беше строго поверителна.
Тя раздразнено цъкна с език и пусна една опаковка от сладки в мивката, сетне избърса ръце в престилката си и изхвръкна от стаята.
Гейб дълбоко си пое дъх, остро усещайки настъпилата около масата тишина.
— Ъъъ, не знам колко ви е казал помощник-командирът, момчета…
Погледна безизразните им лица и веднага му стана ясно, че отговорът е нищо. Себастиан беше истинско олицетворение на дискретността.
— Добре, ето какво — продължи той, снишавайки глас. — Искам да знам за онази нощ, когато изчезнах. Искам да знам какво се провали, по дяволите.
Уести Макафри погледна към Теди, преди да впери пронизващите си сини очи в Гейб и да отговори на въпроса.
— В тази мисия участвахме само четирима, сър… вие, аз, Теди и помощник-капитанът. Трябваше да вземем четири ракети земя-въздух от един склад в Пхенян. Обстановката беше идеална. Тъмно като в ада, пълно затишие в пристанището. Вкарахме едно от нашите ТС в пристанището — добави той, имайки предвид транспортното средство на тюлените, миниатюрна подводна лодка, прекалено малка, за да я засекат радарите — и след това сами доплавахме до брега. Бяхме откарали три от ракетите, когато започнаха да ни обстрелват. Имаше трима стрелци горе на гредите в склада… как са се озовали там, нямаме представа. Започнаха да обстрелват склада и или бяха калпави стрелци, или само искаха да ни уплашат. Никой не беше ранен, но Милър нареди да се оттеглим.
Гейб му направи знак да спре, за да може да асимилира казаното. В съзнанието му се замяркаха някакви видения, които се стапяха, преди да успее да ги разгледа по-ясно.
— Почакай малко. Какви бяха тези стрелци? — поиска да знае той.
Уести и Теди поклатиха глави.
— Не знаем, сър — каза Теди. — Не успяхме да ги видим добре. Бяха се скрили, което ни кара да си мислим, че са били там, преди ние да пристигнем… и тъкмо това е шокиращото.
— Тогава какво ги е накарало да изчакат, преди да започнат да стрелят?