Заложница на съдбата
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложница на съдбата». Краткое содержание книги:
Съдбата внезапно се намесва…
Съпругът оздравява напълно и младата лейди Джослин Кендъл се разкайва за прибързаната си постъпка. „Бъдещата вдовица“ е изправена пред коренно различна ситуация, която я обърква напълно…
Какво ли ще се случи?!
Изражението на лицето й показваше, че тя разбира какво й казва, но въпреки това в него нямаше и следа от погнуса.
— И с мъжка сила — не го забравяй, Иън.
— Ти си ми благодарна, задето помогнах на брат ти — грубо заяви той. — Не прави грешка и не бъркай благодарността с любовта.
Изненадващо тя се усмихна.
— Не ме смятай за пълна глупачка, Иън. Разбира се, че съм благодарна за това, което направи. Бих ти дала и последното си пени в отплата на това, че спаси Дейвид. — Сложи ръка на рамото му. — Ала благодарността не би ме накарала да те обичам. Любовта ми е предизвикана от това, което си — от доброто и лошото в теб, дори от глупостта, която проявяваш в момента.
Той се отдръпна рязко, опитвайки се да потисне естествената реакция на тялото си, но гласът му бе дрезгав, когато заговори:
— От мен ще излезе ужасен съпруг, Сали. Аз съм обсебен от работата си и забравям за всичко останало. Не съм практичен и никога няма да спечеля повече пари, отколкото за един скромен живот. Раздразнителен съм и често крещя. Освен това мисля за работата си по шестнадесет часа на ден.
— Осъзнавам колко е важна работата за теб и не бих ти пречила — твърдо и решително заяви тя. — Погледни ме, Иън. Аз съм здрава и практична жена, а не крехко растение, което се нуждае от специални грижи и внимание. Работи доколкото искаш. Нали накрая ще се прибереш у дома при мен. Ще работя заедно с теб, защото ще ти помагам да отделяш повече време за това, което най-добре умееш.
Невъзможно бе да оспори думите й. Откакто бе започнала да организира живота му, той бе по-щастлив и в работата си бе много по-добър. Перспективата да прекара живота си с нея, да има до себе си силата и топлината й бе почти непоносимо съблазнителна.
Тя може би видя вътрешната борба, отразена в очите му, и тихо рече:
— Обичам те какъвто си и нямам намерение да те променям. Правя ти съвсем почтено предложение: ти ще продължиш да се опитваш да спасиш света, а аз ще се опитвам да спася теб.
Изпита желание да се засмее въпреки смесицата от болезнени чувства.
— Сали, малко дяволче, чу ли нещо от това, което ти казах?
— Чух всяка дума. — Тя впи поглед в очите му, предизвиквайки го да бъде докрай честен с нея. — Но не каза, че не се интересуваш от мен.
— Разбира се, че се интересувам от теб! — избухна той, питайки се защо се съмнява. — Когато сме заедно, съм спокоен и щастлив, както не съм бил от дете. Ти… запълваш празнотите в живота ми, които са толкова отдавна, че съм забравил какво е да ги няма.
Повече не можеше да потиска желанието си да я докосне. Погали нежно лицето й, кожата й, скулите й, дори и волевата й брадичка, за да стигне накрая до предизвикателната мекота на устните й.
— А когато те гледам, си мисля само каква чудесна и прелестна божия творба е женското тяло. При това го мисля по начин, който няма нищо общо с професията ми — тихо промълви той. — Не смея да поставям диагноза на чувствата си, но тъй като ти заслужаваш истината, нямам друг избор, освен да ти призная, че те обичам.
Тя прошепна, озарена от щастие, от което лицето й внезапно се разхубави, както никога досега:
— Няма съмнение, че ще се разберем, защо да не предприемем нещо по-решително?
Обзет от незапомнена радост, Иън Кинлок се покори на волята на съдбата и я стисна тъй силно в прегръдките си, че едва не я вдигна във въздуха. Стори му се лека като перце, но знаеше, че си струваше всеки грам.
— Ех, Сали, скъпа моя, ти, уелска магьоснице! Мислех си вече, че съм се превърнал в свадлив старец и че не бих могъл да се влюбя отново. Но неочаквано ти се появи в болницата „Сейнт Бартоломю“, за да търсиш един луд хирург. Още при първата ни среща ми се стори прелестна и едва се сдържах да не те сграбча. Освен това беше безкрайно смела. Помогна ми при операцията, макар да беше бледа като платно. Тогава си мислех че брат ти е щастлив с такава предана сестра. Надявах се Господ да се смили над Дейвид, за да не страдаш.
Прелестна! Сали бе смаяна. Не я бяха наричали така и не бе свикнала с подобни ласкателства, но й хареса. Дори много.
— Няма да страдам. Ти можеш да продължиш да си мислиш за професията си по шестнадесет часа на ден, но нали ще остават часове? Е, не очаквам, че ще ги проспиш всичките.
Той избухна в смях, а лицето му изглеждаше момчешко въпреки побелялата му коса.
— Как мога да спя, когато ти ще си край мен?
Той наведе глава към нейната, за да я целуне. Направи го толкова нежно, че телата и душите им поискаха още и още. Така останаха за дълго там, до прозореца, без да се досетят, че предлагаха безплатна наслада на минувачите по „Харли Стрийт“. На Сали преживяването се стори вълшебно, което бе лесно обяснимо, тъй като се очакваше един лекар да умее да целува много по-добре, защото познаваше анатомията.