Тя се усмихна. Думите звучаха в негов стил.
Нямаше нищо против да го почака. Настани се зад бюрото и извади счетоводната книга. Въпреки че се възхищаваше на желанието му да лекува безплатно, не виждаше причина богатите пациенти да не плащат сметките си.
Беше късмет, че Иън разполагаше с малък независим доход. Парите му помагаха да не фалира, но в същото време го подтикваха да не обръща внимание на деловата част от работата си. Той определено се нуждаеше от някого, който да се грижи за него. Как да го убеди обаче, че тъкмо тя е този човек?
След като заведе фактурите по текущите сметки, тя надникна в лекарския кабинет, за да провери дали всичко е наред. Контрастът между разхвърляната приемна и безукорния ред в кабинета винаги я изненадваше.
Увери се, че всичко е по местата си, с изключение на кората от хляб, оставена до керамичното бурканче, където той държеше онази отвратителна руска смес, която налагаше върху раните. Повдигна капака и надникна вътре. Въпреки противния си вид, мазилото бе помогнало на Дейвид и на мнозина други. Сместа изглеждаше малко изсъхнала. Вероятно Иън е бил прекъснат, тъкмо когато се е канил да добави вода и плесенясал хляб.
Сали начупи кората на парчета и ги добави към сместа в бурканчето. Без знанието на Иън тя си бе занесла малко от сместа вкъщи. Принципът на поддържането беше също като този на закваската, която жените култивираха от поколения — дъщерите взимаха от закваската на майките си и ги отнасяха в новите си домове, когато се омъжваха.
Може би маята бе главната съставна част, която правеше сместа на Иън лечителна. Може би, защото миризмата бе различна от тази на маята, която тя използваше. А може би, защото бе донесена чак от Русия. Във всеки случай, ако нещо се случеше с тази оригинална смес, Сали щеше да я замени с онази, която бе взела.
Младата жена тъкмо добавяше вода в бурканчето, когато чу, че външната врата се хлопна.
— Иън? — извика тя. — В кабинета съм.
Той влезе и лицето му се озари от усмивка, когато я видя какво прави.
— Дали има друга жена в Англия, която би се грижила с такава нежност за парчета плесенясал хляб?
Тя се извърна, за да може да види прасковената й рокля в цялото й великолепие. Усмивката му мигом се стопи и той се вторачи в нея, сякаш бе някое насекомо, току-що изпълзяло изпод някоя скала.
— Какво има? — заекна тя, смразена от реакцията му.
— Нищо. — По лицето му заигра един мускул. — Току-що ми хрумна, че е неблагоприлично за една млада дама да идва тук сама. Не разбирам защо ми е трябвало толкова време, за да го осъзная. В крайна сметка съм отгледан и възпитан като джентълмен, макар и вече да не отговарям напълно на високите стандарти за такъв.
— Откога посещението при лекар е скандално поведение? — попита Сали, опитвайки се да прикрие тревогата си зад небрежния тон.
— Но ти не си тук като пациент. Ти си млада и привлекателна жена, а присъствието ти тук може да съсипе репутацията ти. Какво ще си помислят работодателите ти, когато разберат, че се виждаш с мъж без придружителка? Може да загубиш работата си.
— Семейство Лонстън са либерални хора и се придържат към радикалния възглед, че тези, които работят за тях, имат право на известна свобода. Те ми се доверяват изцяло и знаят, че няма да навредя на децата им — сковано изрече тя. — Освен това скоро ще ги предупредя, че напускам. С издръжката от лейди Джослин повече не ми се налага да работя като гувернантка.
Той остави лекарската си чанта върху масата, без да я поглежда.
— Това е още една причина да се грижиш за репутацията си. Не биваше да ти позволявам да идваш тук.
С трепереща ръка Сали постави капака на порцелановото бурканче.
— Да не би да искаш да кажеш, че повече не желаеш да ме виждаш? Мислех… че сме приятели. — Въпреки усилията си не можа да прикрие треперенето в гласа си. Иън досега не бе казвал, че е привлекателна, нито пък му бе хрумвало, че е непристойно присъствието й в кабинета му. Мили Боже, никога нямаше да се опитва да се промени, ако знаеше, че ще се стигне дотук и това можеше да го отдалечи от нея.
