Заложница на съдбата

Майор Ланкастър пое дълбоко дъх и каза:

— По-добре седнете и обяснете, господин Роули.

Адвокатът пристъпи навътре в беседката, настани се на един стол и остави кожената си чанта на пода.

— Всичко е съвсем просто. Братята ви са мъртви и тъй като нямат наследници, през последните няколко седмици вие сте седмият лорд Престън.

— Нима и тримата негодници едновременно са се срещнали със Създателя си? — саркастично попита Дейвид, неспособен да се отърве от усещането, че това е безвкусна шега. — В такъв случай някой е подпалил къщата, докато са били вътре.

— Не е особено мелодраматачно. Не съвсем. — Адвокатът се изкашля. — Средният ви брат Роджър се удави преди три години при злополука с лодка. После, тази година, в началото на юли, братята ви Уилфред и Тимоти се замесили в пиянска свада. — Погледна към Джослин, която слушаше напрегнато. — Заради дребен спор. Решили да се дуелират на южната ливада, за да разрешат въпроса. Въпреки всичките им недостатъци, те бяха отлични стрелци. Тимоти е убит на място, а Уилфред живя още няколко дни.

— Смея ли да се надявам, че е издъхнал в мъки? — попита Дейвид, неспособен да прикрие горчивината си.

Джослин се пресегна през масата. Той улови ръката й и я стисна, сякаш бе спасително въже. А може би наистина беше, помисли си младият мъж, докато се бореше с нахлулите отдавна забравени спомени.

— Имате пълното право да сте разгневен. Най-големият ви брат се държа отвратително, когато заедно с майка ви и сестра ви ви прокуди от имението „Уестхолм“. За нещастие баща ви не бе уредил официално издръжката за второто си семейство. Той бе благороден и доверчив човек — тъжно отбеляза Роули. — Но това е минало. Сега те са мъртви, а вие сте жив. Сега вие сте седмият лорд Престън с всички произтичащи от това последствия.

Дейвид с усилие потисна раздразнението си.

— Доколкото си спомням що за човек бе Уилфред, той със сигурност е оставил големи дългове. Дали ще остане нещо, след като те се уредят? Би било напълно в негов стил, ако е проиграл на карти „Уестхолм“.

— Имението е в тежко състояние, но не е безнадеждно — отвърна адвокатът. — Попечителите, единият от които съм аз, не му позволиха да ипотекира собствеността, както той искаше.

Това бяха добри новини. От три поколения „Уестхолм“ принадлежеше на семейството. Щеше да бъде горчива ирония на съдбата да наследи титлата без имението, което някога е било сърцето и душата на рода Ланкастър.

— Предполагам, че едва ли има някакви пари, но щом като имението е оцеляло, винаги има надежда — каза той, започнал да осъзнава огромното значение на новината.

— Не съм желал смъртта на братята ви, но съм повече от доволен, че вие наследихте имението — сериозно заяви Роули. — Поддържах връзка с майка ви, след като тя напусна „Уестхолм“, и бях осведомен за военната ви кариера. Вие двамата със сестра си сте от друго тесто, отколкото заварените ви полубратя.