Заложница на съдбата
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложница на съдбата». Краткое содержание книги:
Съдбата внезапно се намесва…
Съпругът оздравява напълно и младата лейди Джослин Кендъл се разкайва за прибързаната си постъпка. „Бъдещата вдовица“ е изправена пред коренно различна ситуация, която я обърква напълно…
Какво ли ще се случи?!
Джослин кимна. Разбра защо Сали бе твърда и непреклонна и се отнасяше покровителствено към брат си. Нищо чудно, че Дейвид проявяваше търпение към понякога прекалено острия й език.
— Време е за известна промяна в стила ти — заяви тя и се изправи. — Ела горе с мен, за да видим какво можем да открием в гардероба ми.
Сали я погледна изненадано и очите й гневно блеснаха.
— Не съм дошла да прося дрехи от теб.
— Разбира се, че не. — Джослин избута зълва си от стаята. — Обичам да си играя на кукли, но от години не съм го правила.
Сали се засмя.
— Камериерката ми Мари е твърде изискана и затова и подарявам дрехи, които вече не обличам — продължи Джослин, когато влязоха в просторната й спалня. — Тя е добре облечена, почти колкото мен, но без това да й струва нещо.
Устните на Сали се извиха в иронична усмивка.
— Искаш да кажеш, че ако се постарая, може да изглеждам добре, колкото камериерката на една дама?
— О, не чак толкова добре. Мари притежава непогрешимия усет на французойка. Наистина й завиждам. — Джослин се гмурна в огромния гардероб, който заемаше цялата стена в гардеробната й. — Ще погледнеш ли по-снизходително на моята лекомисленост, ако ти доверя, че компенсирам това, което харча за дрехи, с щедри дарения за домовете за сираци? Върша и друга благотворителна дейност, но тази специално зависи от това колко пари давам за нови дрехи.
Сали се сепна. Не й бе хрумвало, че Джослин се занимава с благотворителност.
Изпитвайки дяволито удоволствие да предизвиква предразсъдъците на зълва си, Джослин позвъни за камериерката си.
Мари се появи. Тя бе дребничка, не по-висока от Сали, но надарена с по-пищна фигура. Облечена в една от роклите на Джослин, които умело бе преправила, тя наистина изглеждаше много представително.
— Мари, трябва да разберем какъв стил ще подхожда най-добре на госпожица Ланкастър — обясни господарката й. — Първо косата. А докато работим по този въпрос, ти си помисли кои от моите рокли ще й стоят най-добре.
Сали измърмори нещо в знак на протест, но Джослин решително я настани пред тоалетката си. Мари разпусна косите й и прокара четка през гъстите вълни.
— Прекрасна коса — замислено отбеляза камериерката. — Но май се нуждаем от нещо не толкова строго, нали?
Скоро трите жени оформиха новата прическа на Сали — косата й бе вчесана назад, а после увита на изящни плитки около ушите й. Сали неохотно позволи на Мари малко да я подстриже. В резултат лицето й се оказа обрамчено от меки къдрици. Макар че новата й прическа не изглеждаше подходяща за гувернантка, госпожица Ланкастър изглеждаше с няколко години по-млада и много по-хубава. Под умелото напътствие на французойката, тя скоро се ориентира към най-подходящия за нея стил. Затова не възрази, когато Мари и лейди Джослин се заровиха из огромния гардероб. Джослин измъкна една лятна рокля от муселин с цвят на узряла праскова.
— Тази вече ми омръзна. Пробвай я, Сали.
Мари отвори уста, за да възрази, че господарката й още не бе обличала въпросната рокля, но Джослин многозначително я стрелна с поглед. Зълва й повече се нуждаеше от красивата рокля.
Сали покорно облече роклята. Мари забоде с карфици подгъва и отне от широчината.
— Огледалото, мадмоазел — нареди доволно французойката.
Ланкастър се извърна, за да се погледне във високото огледало.
— Нима това съм аз?
— Разбира се. Досега си прикривала хубавата си фигура — увери я Джослин, оглеждайки със задоволство резултата от усилията им. Зълва й притежаваше стройно и елегантно тяло, а топлите тонове на роклята подчертаваха свежия тен на лицето й. Макар че никой не можеше да я нарече класическа красавица, сега тя бе млада дама, която щеше да предизвика множество възхитени погледи. Дори Иън Кинлок със сигурност щеше да я забележи.
Извърна се отново към гардероба си и замислено сви устни.
— Какво още ще ти подхожда?
Докато Изида мъркаше доволно, изтегната върху захвърлената тъмносиня рокля, Джослин прибави още четири рокли, които смяташе да подари на снаха си. Когато свърши, Сали погледна безпомощно към огромната лъскава купчина.
— Не мога да приема толкова дрехи, Джослин.
— Помисли за сираците. Ще спечелят доста, когато си подновя гардероба.