Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Заложница на съдбата
Заложница на съдбата - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Заложница на съдбата

Электронная книга - «Заложница на съдбата». Краткое содержание книги:

Какво ще се случи с жена, която се омъжва за умиращ мъж с едничката цел да подсигури наследството си? Но после господинът не благоволява да умре?!
Съдбата внезапно се намесва…
Съпругът оздравява напълно и младата лейди Джослин Кендъл се разкайва за прибързаната си постъпка. „Бъдещата вдовица“ е изправена пред коренно различна ситуация, която я обърква напълно…
Какво ли ще се случи?!
1 ... 70 71 72 73 74 75 76 77 78 ... 123
Перейти на страницу:

Сали се засмя.

— Щом е така…

Седнаха отново на чаша чай, докато Мари преправяше роклята в прасковен цвят. Щеше да се види с Иън Кинлок по-късно. Изтръска котешките косми от тъмносинята си рокля и я облече. Застана пред огледалото и отново внимателно се огледа.

— Изумително е какво може да направи една нова прическа. Дори и с роклята си на гувернантка сега изглеждам много по-хубава.

— Забравихме още нещо. — Джослин отвори едно чекмедже и извади шал от мек кашмир в червеникавокафяво и златисто. С оттенъка си в тъмносиньо и кафяво щеше да отива на почти всяка дреха. Изпита мигновено съжаление да се раздели с него, но той изглеждаше идеален за Сали. — Вземи и това.

— О, Джослин — тихо възкликна Сали, докато докосваше с благоговение разкошната тъкан. — Това е най-прекрасното нещо, което съм притежавала. Още веднъж ти благодаря. Щедростта ти ме кара да се срамувам.

Снаха й поклати глава.

— За щедра се смята онази жена, която споделя скромната семейна вечеря с гладуващ странник. Не заслужавам благодарност заради това, че се отказвам от нещо, което всъщност не ми е чак толкова необходимо.

— Богатите семейства, в които съм работила, никога не са проявявали подобна щедрост към нуждаещите се. — Сали я стрелна изпитателно. — Защо не приемаш комплименти, Джослин?

Неочакваният въпрос стъписа лейди Кендъл. На устните й напираше да отговори: „Защото не ги заслужавам.“ Знаеше го още откакто…

— Коя е Жанет? — попита, сменяйки темата.

— Как си узнала за нея? — Сали преметна шала през раменете си и се завъртя пред огледалото.

— Дейвид спомена името й, когато бълнуваше — отвърна Джослин, стараейки се тонът й да прозвучи нехайно. — Попитах го коя е тя, за да й изпратя съобщение, че се е възстановил, но той не ми отговори. Да не би да е от онези жени, за които мъжете не обичат да говорят?

— Не. Тя не е от леките жени. За да бъда честна, през последните месеци ми се случиха толкова много неща, че почти забравих за съществуването й. — Сали оправи една непокорна къдрица. — Съдейки по писмата на Дейвид, Жанет произхожда от френско роялистко семейство и е много хубава. Подозирам, че е възнамерявал дай предложи брак, но тъкмо тогава е бил изпратен в Брюксел. Откакто се върна в Англия, не я е споменавал.

— Разбирам. Нищо чудно, че предпочита да й пише лично. — Джослин опакова внимателно прасковената рокля, за да не се измачка по пътя. Значи Дейвид също имаше планове за брак. Това обясняваше защо бе предложил анулирането като най-бързия начин за край на принудителното обвързване.

Припомни си онзи път, когато я бе попитал дали не е мислила да останат женени. Сега осъзна, че беше напрегнат, докато очакваше отговора й. Изглеждаше облекчен, когато тя решително отхвърли подобна вероятност. Явно бе направил предложението единствено от практични съображения, също като адвоката Крандъл. Очевидно имаше други намерения за бъдещата си съпруга.

С Божията помощ и с добрата воля на Духовния съд до пролетта те щяха да бъдат свободни, за да последват желанията на сърцата си. Джослин бе доволна, че той се оказа емоционално обвързан. Може би затова им бе толкова лесно да станат добри приятели. Надяваше се, че Жанет го заслужава.

Но защо, с тъга си помисли тя, един мъж изглежда още по-привлекателен, когато се окаже, че не е свободен? Колко е унизително да осъзнаеш, че в живота му има друга, която е създадена за него.

Преди да си тръгне, Сали се огледа за последен път. Страните й бяха порозовели от вълнение.

— Как изглеждам?

— Прекрасно. Изглеждаш хубава, но в същото време си самата ти — добави Джослин. — Запомни, че хубавата външност е само част от това, което е нужно на жената, за да завоюва мъжа. Много по-важно е наистина да се чувстваш привлекателна. Ти трябва да вярваш, че е напълно естествено Кинлок да те намира за неустоима.

Сали се засмя.

— Значи все пак съществува тайна, с която да накараш един мъж да се влюби в теб? Самата ти току-що я изрече.

— Може би — отвърна Джослин, изненадана от думите си. Сали силно я прегърна.

— Благодаря ти за всичко, Джослин. Пожелай ми късмет и не казвай нито дума на Дейвид, докато не успея.

Глава 20

Сали трябваше да се срещне същата вечер с Иън в частния му кабинет, но не се изненада, когато той не отговори на звънеца. Вероятно го бяха извикали при пациент. Тя отключи с треперещи ръце с ключа, който той й бе дал. Хирургът й се доверяваше достатъчно, за да й повери счетоводните си книги и ключа от кабинета си, но това не означаваше, че ще забележи новата й външност. Ако и това не дадеше резултат, тя не знаеше какво друго би могло.

1 ... 70 71 72 73 74 75 76 77 78 ... 123
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)