Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))
- Автор: Асадуров Милан
- Серия: Истории за Нищото #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))». Краткое содержание книги:
Забележка: Според архивите на Съда на честта, макар и доста преувеличено, в тази хроника са описани действителни събития.
Оценка на времето: Май няма по-шантаво продължение на книга, писана на български в края на ХХ век.
Когато Агнецът сне втория печат, от казана се пръкна риж кон и снежната лъвица се метна на гърба му; и на ездача му бе дадено да отнеме мира в Библиотеката_, и даден му бе голям меч_. А ангелското й подобие се нареди до Фауст.
Щом падна третият печат, казанът избълва вран кон и върху него се озова Маргарита с везни в ръка. А ангелите станаха трима.
Разкъсването на четвъртия печат роди сив кон и ездачът му вече не се казваше Хък; името му беше смърт; и адът следваше подире му. Диригентът огледа набъбващия ангелски хор край казана и видимо остана доволен.
Той собственоръчно свали петия печат. Снежният орел кацна на гърба на телето и глупаво се заоглежда, сякаш не беше символ на войнската доблест, а петелът от Бременските музиканти. Наложи се Хогбен да потупа добичето под него по охранения задник, та да вървят на бойното поле. И ангелогласните певци сформираха септет.
Щом Хогбен сне шестия печат, стана голям трус и неутронното слънце стана черно като струнено вретище; и месечината стана като кръв; звездите пък небесни нападаха в Библиотеката, както смоковница, разлюляна от силен вятър, хвърля незрелите си смокини; и небето се дръпна и се нави като свитък; и всяка планина и остров се отместиха от местата си… В този момент деветстотин и шейсет милиона снежни човеци откриха, завладяха и поробиха душите си; и сложиха печат върху челата на рабите Хогбенови и Тоя, Който седеше на престола, се всели в тях; и те никога вече нямаше да огладнеят, нито да ожаднеят; тях нямаше да ги види неутронното слънце и никакъв пек, защото Агнецът щеше да ги пасе и да ги води на живи извори водни, и старият Хогбен щеше да отрие всяка сълза от очите им.
Седмият печат падна и настана гробна тишина. Дори Златната рибка в своето стъклено море престана да шава.
Тогава публиката се размърда.
Никой не беше я съзрял, пък и изобщо нямаше как да я види, защото двайсет и четирите старци, насядали с прибрани крака около казана, бяха нетленни и бездушни — и телата им, ако тахионната им опаковка можеше да се оприличи на тела, и душите им или онова, което играеше ролята на душа, и цялото им битие бяха чиста, неподправена енергия.
— Играеш ли си? — риторично попита първият старец.
— Играе си. Какво друго му остава, освен да си играе. Нали това му е работата — отвърна вторият старец.
Останалите двайсет и двама оживено закимаха, проявявайки разбиране. Спектакълът можеше да продължи.
Хогбен раздаде на ангелите тръби. И първият Ангел затръби. И от небето над Библиотеката се изсипа град и огън, смесени с кръв, и трета част от дърветата в Резервата на таласъмите изгоря и всичката зелена трева в Армагедон се изпепели. И по героите, които имаха белега на звяра и се покланяха на образа му, се появиха лоши и люти струпеи. И пехотата от двете страни на бойното поле се втурна в първия бой. Снежната лавина се предвождаше от многооката Ана-Мария на риж кон и с меч в ръка. Защитниците на Библиотеката пък се оглавяваха от новия член на Комитета за опазване на околната среда Херкулес, който мимоходом си скубеше косите колко работи ще им отвори лудостта на Хогбен, докато възстановят екологичното равновесие в Библиотеката. Душата на Херкулес бе оцеляла, защото с лекота бе откъснала главата на връхлетелия я снежен човек. Наистина пехотата не беше от най-престижните родове войски, та Крали Марко и Ланселот се бяха спешили и притекли на помощ. Сега те яко се бъхтеха един друг. Тил Ойленшпигел и Фанфан Лалето пък, като по-хитри, се дебнеха сред пооредялата от пожара растителност. Изобщо бяха се изправили брат срещу брата и герой срещу героя. А в Библиотеката имаше предостатъчно герои и за двете армии. И пламна люта битка, и всички мимоходом се разкайваха, дето бяха рушили, крали, убивали и изнасилвали толкова много, че греховете им биха могли да запълнят сто хиляди оплаквателни книги в която и да е верига от държавни магазини.
Затръби и вторият Ангел. И като че голямата планина, пламнала в огън, се срина в морето; и трета част от морето стана на кръв; и умря трета част от морските твари. Чудовището от Лох Нес успя да спаси останалите. И Фауст на бял кон и с лък в ръка поведе снежните егери на Вълшебния стрелец в атака срещу планинските стрелци на Вилмелм Тел. Швейцарецът беше оцелял само защото отлично владееше прийомите на горския бой. Когато улучи връхлитащия снежен човек между очите и видя, че той не пада мъртъв, хитрецът хукна към най-гъстата част на гората, а преследвачът му си хлопна главата в един клон, разчлени се и загуби всичките си желания. И небето над Армагедон се изпълни с облаци от стрели. И всички горски стрелци, дори благочестивият Робин Худ и славната му дружина от Шеруудската гора, се разкайваха за греховете си пред лицето на смъртта.