Екстаз в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Екстаз в смъртта». Краткое содержание книги:
— Ядец! — Непознатият горчиво се изсмя. — Трябваше да го очаквам. — Сетне се спусна към младата жена, която побърза да скочи на крака. Тя не успя дори да извади оръжието си. Терористът се нахвърли върху нея и я притисна към стената. Болката в главата и в гърба й беше по-страшна от експлозия. Пред очите й притъмня. Надяваше се, че пращенето, което чу, не е от счупена кост.
Терористът я притискаше към себе си като в любовна прегръдка. Тя не можеше да извади оръжието си, чувстваше се безпомощна. Отчаяно отблъсна непознатия и двамата паднаха на пода. Човекът се озова върху нея. Остра болка прониза лакътя й и коляното й. Със сетни сили Ив стовари оръжието си върху слепоочието на терориста.
Той загуби съзнание, сякаш му беше въздействала с електрошок. Младата жена го отмести и застана на колене. Задъхваше се, едва се сдържаше да не повърне, тъй като при падането си човекът я беше ударил в корема. Пийбоди също беше на колене, в едната си ръка държеше бомбата, в другата — оръжието си.
— Не можех да се прицеля в него, затова се погрижих за експлозива. Реших, че ти ще се справиш с този безумец.
— Всичко е наред. — Само че не беше. Усещаше страхотни болки по цялото си тяло, отново й се зави свят при вида на бомбата в ръката на Пийбоди. — Не мърдай!
— Дори не дишам.
— Ще се обадя на службата за обезвреждане на експлозиви.
— Тъкмо щях да… — Пийбоди млъкна и пребледня като платно. — По дяволите, бомбата започва да се загрява.
— Хвърли я! Хвърли я веднага. Потърси прикритие! — Ив се наведе и завлече безчувствения човек зад гишето.
Просна се върху тялото му и скръсти ръце на тила си.
Експлозията разтърси сградата, Ив усети как я блъсна гореща вълна и как върху нея се сипе нещо. Автоматичната противопожарна система се включи. Бликнаха струи ледена вода, зазвуча механичен глас, предупреждаващ служители и клиенти без паника да напуснат сградата.
Ив отправи мълчалива молитва на благодарност към Всевишния, защото по всичко личеше, че е цяла и невредима.
Задавяйки се от гъстия дим, тя изпълзя иззад останките от гишето. Извика името на Пийбоди, но не получи отговор. Задави се, избърса възпалените си очи и продължи да пълзи по мокрия, мръсен под. Отново изкрещя:
— Пийбоди! По дяволите, къде си?
— Ето ме — произнесе с дрезгав глас сътрудничката й и се закашля. — Мисля, че не съм пострадала.
Запълзяха една към друга през димната завеса. Застанаха на колене и се спогледаха. Лицата им бяха почернели от пушека. Ив протегна ръка и няколко пъти удари асистентката си по главата, после обясни:
— Косата ти се беше подпалила.
— О, благодаря. Как е онзи боклук?
— Още е в безсъзнание. — Ив приклекна и огледа тялото си. Слава Богу, отникъде не й течеше кръв. Дрехите й не бяха разкъсани, но бяха съсипани от водата и от дима. — Знаеш ли, подозирам, че тази сграда е собственост на Рурк.
— Е, навярно няма да се зарадва като види щетите.
— Позна. Е, да се махаме от тук. Май доста поудължихме работното си време. Ченгетата от банковия отдел ще поемат случая. Не забравяй, че довечера си поканена на тържеството, организирано от Рурк.
— О, няма. — Пийбоди с отвращение огледа скъсания ръкав на униформата си. — Толкова се радвам, че ще присъствам. — Внезапно се олюля и примижа. — Лейтенант, защо имате четири очи? Мисля, че една от нас не е наред. — После политна в ръцете на Ив.
След това събитията се развиха с главоломна бързина След като предаде асистентката си на медиците от „Бърза помощ“, Ив докладва за случилото се на шефа на отдела по безопасност, както и на хората от службата по обезвреждане на експлозиви. Междувременно даваше наставления на медиците да се грижат добре за Пийбоди и твърдо отказа да я прегледат.
Когато най-сетне се прибра у дома, завари Рурк, вече във вечерно облекло, да говори по портативния видеотелефон. Служителите от цветарския магазин украсяваха фоайето с розови и червени хибискуси.
— По дяволите, какво ти се е случило? — възкликна Рурк и прекъсна разговора.
— Не питай! — Профуча покрай него и се втурна нагоре по стълбата.
Когато Рурк влезе в спалнята, вече беше успяла да свали ризата си. Той затвори вратата, облегна се на нея и отсече:
— И все пак те питам.
— Бомбата се оказа истинска. — Тъй като не искаше да изцапа фотьойла с мръсните си панталони, тя застана на един крак и задърпа ботуша си.