Екстаз в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Екстаз в смъртта». Краткое содержание книги:
Главата й все още беше замаяна, когато Ив най-сетне успя да се повдигне на лакти и да се огледа. Невероятно, но двамата с Рурк все още бяха облечени и лежаха върху покривката на леглото. В единия му ъгъл лежеше Галахад и я наблюдаваше с досада. Или може би със завист.
Рурк самодоволно се усмихваше.
— Май доста те поизтощих — промърмори младата жена.
В отговор той се усмихна още по-широко. Ив го мушна с пръст в ребрата и възкликна:
— Ако си искал да ме накажеш, знай, че не успя.
Рурк отвори очи и в тях проблеснаха дяволити пламъчета.
— Скъпа, нима мислиш, че ще възприема приключението ти като виртуална изневяра?
Тя се нацупи. Колкото и да беше странно, бе вбесена, че съпругът й изобщо не я ревнува.
— Защо не?
Рурк въздъхна, седна в леглото и сложи ръце на раменете й.
— Не съм твой пазач. Можеш да се наслаждаваш на фантазиите си.
— Значи нямаш нищо против?
— Ни най-малко. — Леко я целуна, после повдигна брадичката й. — Но ако само веднъж действително ми изневериш, ще те убия.
Очите й се разшириха от изумление, сърцето й подскочи.
— Е, поне си откровен.
— Това е самата истина — простичко заяви той. — А сега, след като се изяснихме, гледай да заспиш.
— Умората ми премина. — Ив обу панталоните си, а той примирено въздъхна.
— Навярно това означава, че отново ще се заловиш за работа.
— Ако ми разрешиш да използвам компютъра ти, ще си помогна за утре.
Той примирено въздъхна и също се облече.
— Да вървим.
— Много благодаря. — Хвана го под ръка, докато вървяха към асансьора и кокетно попита: — Рурк, нали излъга, когато каза, че ще ме убиеш?
— О, ще го направя. — Той леко се усмихна и я побутна да влезе в кабината. — Но тъй като те обичам, ще те убия колкото е възможно по-бързо и по-безболезнено.
— Тогава и аз ще ти обещая същото.
— Разбира се. — Той стисна ръката й. — Не бих се съгласил на друго.
Тринайсета глава
През следващите няколко дни Ив безрезултатно се опитваше да постигне невъзможното. Тормозеше Пийбоди. Преследваше Фийни, настояваше да й отдели малкото си свободно време и да й помогне да открие нещо. Каквото и да било.
Скърцаше със зъби, когато намираше върху бюрото си дискове с други случаи, оставаше в канцеларията си дълго след приключването на работния ден.
Когато лаборантите бавеха изследванията, тя непрекъснато ги търсеше по видеотелефона и настояваше да побързат. Стигна се до там, че те започнаха да се крият от нея. Ето защо Ив накара Пийбоди да я придружи до лабораторията, за да се срещнат лично с началника Дики Беренски и да опитат да му въздействат.
— Не опитай да ми пробутваш СН! — сопна му се тя.
Дики изглеждаше отчаян от живота. Като шеф на лаборатория би трябвало да има на разположение поне половин дузина дроиди, които да изпраща да усмиряват разярените от мудността му детективи, но всички се бяха изпокрили.
„Ще хвърчат глави!“ — помисли си той и въздъхна.
— Какво означава СН?
— Старите ти номера. Не ти ли писна?
— Слушай, Далас, не си ли спомняш каква услуга ти направих миналия път?
— Как не! Нали те подкупих с билети за финалния бейзболен мач.
Той се престори на смаян.
— Предположих, че ми правиш подарък, защото съм ти симпатичен.
— Но този път няма да получиш никакви билети! — Ив заканително размаха пръст. — Защо не си ми изпратил доклада си за виртуалните очила?
— Защото няма какво да съобщя. Програмата е много… интересна — той иронично повдигна вежди, — но не крие никакви опасности. Нещо повече — в гласа му прозвуча плачевна нотка, — мечтая и ние да разполагаме с подобна апаратура. Накарах Шийла да разглоби цялото приспособление и отново да го сглоби. Великолепна апаратура, последна дума на техниката. И нищо чудно, щом е произведена в заводите на Рурк.
— Какво? — Тя се опита да прикрие изненадата си. — В кой завод?
— Ами… Шийла знае подробностите. Сигурен съм, че предприятието е на друга планета заради по-евтината работна ръка. А това чудо е ново-новеничко. Появи се на пазара преди по-малко от месец.
Стомахът я сви, почувства, че се задушава, но продължи да го разпитва.
— Сигурен ли си, че няма някакъв дефект?
— Абсолютно. Това е истинско бижу. Вече подадох заявка, за да се снабдя със същата играчка. — Погледна я изпод око и добави: — Разбира се, ти можеш да уредиш да я купя на фабрична цена.
— Върни ми апаратурата, напиши най-подробен рапорт и ще си помисля дали да ти услужа.
— Днес е почивният ден на Шийла — заяви с плачевен тон Дики и жално я изгледа. — Но обещавам, че утре до обяд докладът ще бъде на бюрото ти.