Екстаз в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Екстаз в смъртта». Краткое содержание книги:
— Почакай, приятелю. — Като отличен полицай Ив познаваше слабостите на противника си. — Ако побързаш, ще ти подаря апарата.
— В такъв случай ще имаш данните след десет минути. — Страдалческото му изражение се замени с широка усмивка, и той забързано се отдалечи.
— Лейтенант, подобна апаратура струва минимум две хилядарки — възмутено заяви Пийбоди и го проследи с поглед, изпълнен с отвращение. — Подкупът е прекалено голям.
— Информацията ми е необходима незабавно, — разсеяно отговори Ив. Надяваше се Рурк да й отпусне от уредите, предназначени за рекламни цели. Внезапно се вцепени: тези апарати щяха да бъдат подарени на служители на фирмата, на политици и на други видни личности. Какво ще се случи, ако имат някакъв дефект, който тласка хората към самоубийство? — Остават ни само три дни. Нищо не би могло да убеди Уитни да ни отпусне още малко време. — Вдигна очи и забеляза, че Дики излиза от работното си помещение.
— Шийла здравата е поработила. — Той й подаде запечатания диск и разпечатката. — Погледни — това е компютърна графика на последната програма. Шийла е забелязала някакви смущения.
— Какви смущения? — Тя сграбчи листа и разгледа странните зигзаговидни форми.
— Не съм сигурен какво представляват. Може би изразяват подсъзнателното релаксиране или пък допълнително стимулиране, което предлагат най-новите уреди за виртуална реалност. Забелязваш ли как тези „мълнии“ прекъсват програмата на всеки две секунди?
— Имаш ли някакво предположение? — Ив усети прилив на енергия. — Доколкото разбирам, програмата въздейства чрез внушение на подсъзнанието на човека, който я използва.
— Методът не е нов и от десетилетия се използва за отказване от различни вредни навици, повишаване на сексуалната потентност и така нататък. Благодарение на него преди петдесет години баща ми се отказа от тютюнопушенето.
— Възможно ли е в програмата да бъдат заложени фактори, които подтикват към… например към самоубийство?
— Както вече споменах, стимулантите помагат за отказване от вредни навици или пък за намаляване или увеличаване на апетита. Колкото до онова, което предполагаш… — Той замислено подръпна долната си устна и поклати глава. — За тази цел трябва да се проникне по-дълбоко в подсъзнанието и да се оказва по-продължително въздействие върху мозъка. Инстинктът за оцеляване е много силно развит у хората. — Отново поклати глава и убедено заяви: — Пуснахме безброй пъти програмите, но не ни се случи нищо.
„О, сигурна съм, че сте ги пускали, особено онази със сексуалните сцени“ — каза си Ив. Дини продължаваше да говори:
— Изпробвахме ги върху хора и върху дроид. Никой не реши да скочи от покрива. Всъщност не констатирахме никакви необичайни реакции.
— Искам подробен анализ на тези смущения.
— Тогава уредът трябва да остане тук. Шийла е започнала работа, но онова, което желаеш, ще отнеме доста време. Трябва да се пусне програмата, да се изолират факторите, влияещи на подсъзнанието и да се подложат на компютърен анализ. Откриването на тези фактори е изключително трудно.
— Колко време ти е необходимо?
— Два дни или ден и половина, ако имаме късмет.
— Постарай се да имаме — промърмори Ив и подаде разпечатката на Пийбоди.
Ив се опита да забрави тревогата си от факта, че апаратурата за виртуална реалност се оказа произведена в заводите на Рурк и че последствията ще бъдат фатални, ако се окаже, че уредът е подтиквал към самоубийство хората, които са го използвали. Странни затъмнения в подсъзнанието — може би най-сетне беше попаднала на сигурна следа. Следващата стъпка беше да се добере до уредите, използвани от Фитухю, Матиас и Пърли.
Последвана от Пийбоди, тя забърза по улицата. Колата й все още беше в служебния сервиз. Не си струваше да попълва многобройните формуляри за получаването на друго превозно средство, след като можеше и пеша да измине краткото разстояние от лабораторията до полицейското управление.
— Есента наближава.
— Моля?
Пийбоди спря и дълбоко си пое въздух, питайки се как Ив не беше забелязала понижението на температурата и уханието, понесено от лекия ветрец.
— Усеща се във въздуха.
— Какво правиш? Да не си полудяла? — извика Ив. — Ако дълбоко вдъхнеш нюйоркския въздух, положително ще се отровиш и ще те откарат в болницата.
— Ако не обръщаш внимание на газовете, отделяни от ауспусите на колите и на миризмата на човешка пот, ароматът е божествен. Може би новата градска управа най-сетне ще приеме закона против замърсяването на въздуха.
Ив я погледна изпод око.
— Личи си, че си израснала с привърженици на „Свободна ера“.