Екстаз в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Екстаз в смъртта». Краткое содержание книги:
— Няма нищо нередно в борбата против замърсяване на околната среда. Ако не бяха природозащитниците, през цялата година щяхме да носим филтриращи маски и черни очила. — Тя с копнеж изгледа конвейерната лента за придвижване и се опита да настигне началничката си. — Не искам да ви обезкуражавам, лейтенант, но доста ще се затрудните, докато се доберете до онези уреди. Според стандартната процедура би трябвало вече да са предадени на наследниците на починалите.
— Ще успея. А от теб искам да си държиш езика зад зъбите и да не разгласяваш никаква информация, докато приключа.
— Слушам. — Пийбоди замълча за миг и добави: — Предполагам, Рурк притежава толкова много предприятия и заводи, че едва ли би могъл да знае за всичко, което се произвежда там.
— И двете знаем, че налице е противоречие на интересите. Излагам и твоя живот на опасност.
— Извинете, че ви противореча, лейтенант, но животът си е мой и мога да правя с него каквото си поискам. И ако го излагам на опасност, то е защото искам да го сторя.
— Благодаря ти за откровеността и за доверието.
— Можете да изразите благодарността си не само на думи. Аз също съм запалена почитателка на бейзбола.
Ив спря, втренчи се в нея, сетне се засмя.
— Колко билета искаш? Само един или два?
— Два. Може да ми излезе късметът.
Двете усмихнато се спогледаха, в този миг се дочу воят на сирена.
— По дяволите! — извика Ив. — Не можа ли да се случи пет минути по-рано или по-късно? — Извади оръжието и се обърна. Аларменият сигнал идваше от центъра за обмяна на кредитни жетони. — Кой идиот е решил да ограбва обменно бюро, което се намира само на две преки от централния полицейски участък? Пийбоди, накарай пешеходците да се махнат от тротоара, после заварди задния вход.
Първата заповед беше излишна, тъй като минувачите вече бягаха във всички посоки и панически скачаха на конвейерните ленти и ескалаторите. Ив извади комуникатора си и повика подкрепа както беше по правилник. После на прибежки се приближи до автоматичната врата.
В залата цареше суматоха. За щастие бягащите навън хора осигуряваха някакво прикритие на младата жена. Както в повечето обменни центрове залата беше малка, без прозорци и обзаведена с гишета. Едно от тях се обслужваше от човек, а другите три — от дроиди, които автоматично се бяха изключили след натискането на бутона за алармата.
Злощастният касиер беше млада жена с късо подстригана черна коса и с консервативен бял костюм. По лицето й беше изписан ужас.
Някакъв мъж я беше сграбчил за шията през прозорчето на гишето. В свободната си ръка държеше нещо, което със сигурност беше самоделна бомба.
— Ще я убия! Ще натикам шибаната бомба в гърлото й!
Заплахата не обезпокои Ив, повече я притесни спокойствието на човека, който я изрече. Едва ли беше наркоман и положително бе безработен. Един поглед към окъсаните му дрехи и към бледото му лице с набола брада, й беше достатъчен да разбере, че си има работа с един от бедняците, които обитаваха този град.
— Тя не е виновна — извика му и бавно се приближи. Залата вече беше празна, всички клиенти панически бяха избягали. — Нищо не ти е направила. Защо не я пуснеш?
— Всички са виновни! Системата е виновна! — Той задърпа нещастната касиерка. Тя се беше заклещила в прозорчето и очевидно започваше да се задушава. — Не се приближавай! — спокойно се обърна човекът към Ив. — Нямам какво да губя, нито къде да отида.
— Не виждаш ли, че жената започва да посинява? Ако я удушиш, оставаш без заложник. Хайде, успокой се. Как се казваш?
— Имената не са важни — извика непознатият, но все пак поразхлаби хватката си. — Важни са парите. Никой няма да пострада, ако изляза от тук с чувал кредитни жетони. Не е голяма загуба — ще направят други.
— Няма да го бъде. — Ив предпазливо пристъпи още три крачки напред, без да откъсва поглед от лицето на нападателя. — Много добре знаеш, че няма начин да избягаш. Улицата вече е блокирана, всеки миг ще пристигнат няколко полицейски коли. Хей, приятелю, нима не знаеш, че този район денонощно гъмжи от ченгета? Да беше си избрал да нападнеш друго обменно бюро.
С крайчеца на окото си забеляза, че Пийбоди влиза през едната врата и се прицелва в него. Ала да се стреля по непознатия беше рисковано, докато държеше касиерката и експлозива.
— Ако изпуснеш това чудо или пък то се овлажни от потта ти, непременно ще се взриви. Всички ще загинем.
— Голяма работа. Не се страхувам да умра.
— Пусни касиерката. Не ти е виновна, нали виждаш, че се опитва да си изкара прехраната.
— Аз правя същото.
Ив прекалено късно забеляза пълното отчаяние в очите му. Миг след това той запрати бомбата към нея. За секунди целият й живот пробяга пред очите й като на филмова лента. Хвърли се към терориста, но не успя да го достигне. Очакваше всеки миг да чуе експлозията. Ала саморъчната бомба се изтърколи в ъгъла и остана там.