Екстаз в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Екстаз в смъртта». Краткое содержание книги:
— Права си.
— Помолила си го и той е направил всичко заради теб.
Ив реши да не позволява на мрачните мисли да развалят вечерта й. Поклати глава и промълви:
— Направи го заради теб, Мейвис.
Певицата колебливо се усмихна и очите й отново се насълзиха.
— Вярвам ти. Знаеш ли, че си се омъжила за истински принц? Да, истински принц. А сега отивам да хвърля няколко къча. След малко се връщам.
— Ще те чакам. — Ив се усмихна, взе чаша газирана вода от подноса на минаващия край нея сервитьор и тръгна към Рурк, който разговаряше с неколцина гости.
— Извинете ни за момент. — Дръпна го встрани и му прошепна: — Да знаеш, че си истински принц.
— О, много ти благодаря. — Внимателно я прегърна през кръста, а с другата си ръка хвана нейната и я поведе към дансинга. — Всъщност трябва да благодаря на Мейвис. Човек малко трудно свиква с начина й на изразяване. Но това й изказване е направо… романтично.
Ив повдигна вежда и се опита да танцува в такт със странната песен, изпълнявана от приятелката й, акомпанирана от оглушителни духови инструменти.
— О, да, това е старомодна, сантиментална мелодия, но аз просто не умея да танцувам, нали?
— Щеше да танцуваш по-добре, ако не се опитваше да водиш. Реших, че след като отказваш да си починеш, ще потанцувам с теб, за да облегнеш на мен изстрадалото си тяло. — Усмихна й се и добави: — Отново започваш да накуцваш, но изглеждаш сравнително спокойна.
— Коляното ме наболява, но действително се чувствам отпочинала. Сигурно бърборенето на Мейвис ме успокоява. Между другото, тя отиде „да хвърли няколко къча“.
— Колко поетично!
— Много е притеснена… Благодаря ти, скъпи. — Импулсивно тя го целуна, въпреки че избягваше подобни прояви на нежност на обществено място.
— Моля. Няма ли да обясниш защо ми благодариш?
— За това, че тази вечер не се храним със соеви наденици.
— Удоволствието е изцяло мое. — Притисна я по-близо до себе си, като внимаваше да не й причини болка. — О, Пийбоди изглежда много добре в официална рокля. Изобщо не й личи, че има мозъчно сътресение.
— Какво? — Ив рязко се отдръпна, проследи погледа му и забеляза как сътрудничката й, която току-що беше влязла, взима чаша шампанско от подноса на сервитьора. — Но тя трябва да пази леглото. Извини ме за момент.
Отправи се със заплашително изражение към Пийбоди. Асистентката й широко се усмихна и се опита да прикрие смущението си.
— Страхотен купон, лейтенант. Благодаря, че ме поканихте.
— По дяволите, какво търсиш тук?
— Какво да правя в болницата? И без това не ми правеха никакви процедури. За нищо на света не бих допуснала някакво леко мозъчно сътресение да ми попречи да присъствам на празненство в дома на Рурк.
— Вземаш ли някакви лекарства?
— Най-обикновени болкоуспокояващи и… — Усмивката й помръкна, когато Ив грабна чашата от ръката й. — Нямаше да пия, повярвайте. Само щях да я държа.
— Дръж това. — Тя й подаде своята чаша с газирана вода. — Би трябвало незабавно да те откарам обратно в болницата.
— А вие защо отказахте медицинска помощ? — промърмори Пийбоди и вирна брадичка. — Напомням ви, че в момента не съм на работа, следователно нямате право да ме командвате.
Ив не издаде възхищението си от решителността на сътрудничката си, а й нареди:
— Да не си посмяла да пийнеш дори глътка алкохол! Нито пък да танцуваш!
— Но…
— Днес те изнесох на ръце от онази сграда и нищо не ми пречи да го направя и сега. Между другото няма да е зле да свалиш няколко килограма.
— Говорите като майка ми! — гневно възкликна Пийбоди. — Добре, няма да пия, нито да танцувам. А сега, ако сте свършила със заповедите, ще отида да се забавлявам.
— Добре, но помни какво ти казах… И още нещо.
Пийбоди намръщено се обърна.
— Днес се справи отлично. Не бих се поколебала да оставя живота си в твои ръце.
С тези думи се отдалечи и остави Пийбоди да я наблюдава със зяпнала уста, тъй като изобщо не беше очаквала подобен комплимент.
Ив мразеше светските събирания, но се постара да се държи като любезна домакиня, дори няколко пъти танцува с особено настойчиви кавалери. Един от тях беше Джес Бароу. Докато я влачеше по дансинга (така тя мислено наричаше танцуването), Джес подхвана любимата си тема.
— С твоето приятелче Уилям доста си поговорихме…
— Приятел на Рурк — прекъсна го Ив. — Аз наскоро се запознах с него.
— Добре, това няма значение. Та както ти казвах, Уилям предложи да изобрети специални визуални ефекти, които да бъдат включени в записа на диска. Смята, че така публиката ще възприеме по-добре музиката и изпълнението на Мейвис.