Екстаз в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Екстаз в смъртта». Краткое содержание книги:
— Над деветдесет процента от населението на тази страна притежава устройство за виртуална реалност — прекъсна я Рурк, без да откъсва очи от лицето й.
— Вярно е, но трябва да се хвана за нещо. Констатирани са мозъчни увреждания при жертвите, а виртуалната реалност въздейства не само върху възприятията, но е свързана с мозъка. Хрумна ми, че ако в очилата има някаква повреда — случайна или умишлено предизвикана — тя би могла да подтиква към самоубийство.
Рурк замислено кимна.
— Затова реших да ги проверя.
— Почакай! — Той вдигна ръка. — Предположила си, че очилата са били причина за смъртта на Съриз, но въпреки това си ги сложила. Да не си полудяла?
— Наредих на Пийбоди да ме наблюдава и да ме зашемети с оръжието си, ако се наложи.
— Достатъчно. Помислила си за всичко — помощничката ти е щяла да се погрижи да не скочиш от покрива.
Ив седна до него и продължи да разказва:
— Уредът показваше, че Съриз е използвала очилата няколко минути преди да излезе на покрива. Сигурна бях, че ще открия нещо в програмата. — Замълча и разроши косата си. — Мислех, че е била предназначена за отмора: медитиране, пътуване по океана или ливада, обсипана с полски цветя.
— Но си се излъгала.
— Да. Беше… сексуална фантазия.
Сега любопитството му беше възбудено. Той седна със скръстени крака на леглото и впери поглед в съпругата си. Красивото му лице беше непроницаемо.
— Нима? — Той отпи от виното и остави чашата си на масичката. — Опиши ми какво видя.
— Ами… едни мъже.
— Мъже ли?
— Бяха само двама. — Ив почувства как се изчервява и се намрази заради слабостта си. — Нали не си забравил, че сложих очилата, извършвайки официално разследване.
— Беше ли гола?
— Моля те, престани.
— Мисля, че въпросът ми е много уместен.
— Да… вероятно в продължение на една минута. Трябваше да проверя как въздейства програмата… нямам вина, че онези младежи започнаха да ме масажират. Прекратих я преди… ами… почти преди да… — Гузно замълча, вдигна очи и с изумление забеляза, че съпругът й широко се усмихва.
— Нима мислиш, че е смешно? — Тя го удари с юмрук по рамото. — Цял ден съвестта ме гризе, чувствам се като мръсница, а на теб ти се струва забавно!
— Уточни кога прекъсна програмата. — Грабна чашата от ръката й, преди да я е изляла върху главата му.
Ив гневно присви очи и извика:
— Онези двамата бяха страхотни в леглото. Ще си направя копие от програмата и вече не ще се нуждая от теб, защото ще си имам прекрасни любовници.
— Искаш ли да се обзаложим, че винаги ще ме желаеш? — Тласна я обратно на леглото и въпреки съпротивата й успя да съблече ризата й.
— Престани! Не те желая! Искам си моите роби, които знаят как да ме задоволяват. — Преобърна го по гръб, но внезапно усети устните му върху гърдата си, а ръката му се плъзна между краката й. По тялото й се разля гореща вълна. — Бъди проклет! — задъхано извика тя. — Само се преструвам, че това ми харесва.
— Продължавай да се преструваш.
Рурк смъкна панталоните й и отново я докосна. Вече беше влажна и сякаш го примамваше. Захапа зърното й и усети, че тя всеки миг ще изпита върховното удоволствие.
Ив почувства как върху нея връхлита огромна вълна, поглъща я, сетне запраща безпомощното й тяло върху гребена на следващата.
Извика името му. Но когато се протегна към него, той я сграбчи за китките и прикова ръцете й над главата й. Втренчи се в лицето му и задъхано прошепна:
— Не! Обладай ме. Искам да ме обладаеш.
Бавно проникна в нея, без да откъсва поглед от очите й, които потъмняха и се премрежиха. Той овладя безумното си желание да я обладае със сила, да отговори на тласъците на бедрата й и отново я запрати на гребена на вълната.
Усети я да се отпуска и да се задъхва. Промърмори „Още! И още“, поглъщайки стенанията й, притиснал устни в нейните.
Пулсът й биеше неудържимо, тялото й беше във властта на Рурк, удоволствието, което изпитваше, бе толкова невероятно, че граничеше с болка. А съпругът й продължаваше ритмичните си тласъци.
— Не мога повече! — успя да прошепне, отметна глава и машинално повдигна бедрата си.
— Отпусни се, Ив. — Той едва успяваше да се контролира. — Още веднъж!
Отдаде се на удоволствието едва когато почувства, че съпругата му е напълно останала без сили.