Екстаз в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Екстаз в смъртта». Краткое содержание книги:
Точно от това се страхуваше Ив. Все пак се опита да го успокои, всъщност успокояваше себе си.
— Възможно е апаратурата да е напълно безобидна. Дики твърди, че теорията ми за въздействие на подсъзнанието и подтикване към самоубийство, граничи с невероятното.
Рурк се поусмихна.
— Но нали си използвала устройството? Забеляза ли нещо необикновено?
— Получих оргазъм, но това едва ли би могло да се смята за необикновено. Всъщност хипотезата ми се оказа погрешна. — Колкото и да й се искаше да разведри атмосферата, все пак не успя да се усмихне. — Иска ми се да съм сгрешила, Рурк. Иска ми се да приключа с тези случаи със заключението, че четирите жертви сами са посегнали на живота си. Но няма да направя компромис със…
— Ще поговорим още утре сутринта. Лично ще се заема със събирането на необходимата информация. — Младата жена отрицателно поклати глава, но той хвана ръката й. — Ив, повярвай, че ще ти бъда полезен. Познавам хората си или поне началниците на отделите. Спомняш ли си времето, когато си сътрудничехме?
— Тази работа не ми харесва.
— Жалко. — Той отново докосна диаманта. — Защото на мен ми доставя истинско удоволствие.
Четиринайсета глава
— Рурк със сигурност знае да организира купон. — Мейвис пъхна в устата си яйце от пъдпъдък с много подправки и продължи да говори: — Фрашкано е с важни персони. Видя ли Роджър Кийни? Той е шеф на звукозаписната фирма „Би Деър“. Ами Лайла Монро? Хората се стичат на тълпи, за да гледат новото й представление на Бродуей. Надявам се Леонардо да я омае и да я накара да поръчва тоалетите си при него. А ето там…
— По-полека, Мейвис — посъветва я Ив, наблюдавайки я как бърбори и се тъпче със сандвичи. — Успокой топката.
— Толкова съм нервна! — Певицата притисна дланта си към корема си, който беше гол и върху него бе изрисувана огромна червена орхидея. — Не мога да се овладея. Когато съм възбудена, само ям и говоря.
— А накрая ще повърнеш, ако не престанеш със сандвичите — предупреди я Ив. Огледа се и видя, че Мейвис е права. Рурк действително знаеше да организира бляскави празненства.
Залата беше ярко осветена, присъстващите — ослепително красиви и елегантно облечени. Дори храната изглеждаше някак блестяща, прекалено красива, за да е вкусна… въпреки че, апетитът на Мейвис доказваше обратното. Времето беше хубаво и покривът беше отворен. На терасата полъхваше прохладен ветрец, гостите се любуваха на звездното небе. Върху едната стена беше монтиран огромен екран, върху който се виждаше танцуващата Мейвис. Рурк беше имал благоразумието да намали звука.
— Никога не ще мога да ти се отплатя за това.
— Я не се занасяй!
— Честна дума. — Певицата лъчезарно се усмихна на Леонардо, изпрати му въздушна целувка и отново се обърна към Ив. — С теб, Далас, сме приятелки от много години. Ако навремето не ме беше арестувала, още щях да пребърквам джобовете на минувачите и щях да се занимавам със съмнителни далавери.
Ив се престори, че съсредоточено разглежда сандвича в чинията си и промълви:
— Много задълбаваш, Мейвис.
— Може би, но това не променя фактите. Все пак се гордея, че се постарах да се променя и да зарежа навиците от миналото си.
„Още едно потвърждение, че човек сам опредем съдбата си“ — помисли си Ив. Машинално погледна към Риана и Уилям, които разговаряха с Майра и с кавалера й.
— И с право, скъпа. Аз също се гордея с теб.
— Слушай, искам да ти кажа нещо преди да се кача на сцената и да се опитам да проглуша ушите на изисканата публика. — Мейвис се изкашля и моментално забрави речта, която беше подготвила. — О, дявол го взел, изскочи ми от ума. Ще ти кажа само, че много, много те обичам, Далас.
— Хей, Мейвис, ще вземеш да ме разплачеш. Предупреждавам те, че Рурк ми е дал успокоително.
Певицата подсмъркна и избърса носа си с опакото на дланта си, сетне продължи:
— Би организирала и тържество в моя чест, стига да умееше. — Ив примигна и се намръщи, което накара Мейвис да се изкикоти. — Ами че ти разбираш само от соеви наденици. Убедена съм, че всичко това е дело на Рурк.
„Устройството е мое дело.“ Думите на Рурк отекнаха в съзнанието на Ив и тя потръпна, а на глас изрече: