Екстаз в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Екстаз в смъртта». Краткое содержание книги:
— Каква бомба?
— Самоделка. Доста своенравна. — Свали другия си ботуш и засмъква разкъсаните си панталони. — Някакъв тъпак нападна обменно бюро, намиращо се близо до централното полицейско управление. — Тя захвърли дрехите си на пода и се запъти към банята, но Рурк я хвана за ръката. Огледа я и забеляза огромната синина на бедрото й. Коляното й беше подуто, по ръцете и по гърба й също имаше синини.
— Боже мой, на какво приличаш!
— Да беше видял на какво прилича онзи злощастен терорист. Е, поне през следващите няколко години ще има покрив над главата си и стая с решетки на прозорците. Слушай, не ме бави, трябва да се изкъпя.
Но Рурк не помръдна, а впери поглед в лицето й.
— Предполагам, че си отказала на медиците да те прегледат.
— Не се оставям в ръцете на тези касапи. — Тя се усмихна. — Нищо ми няма, само цялото тяло ме боли. Обещавам, че утре ще се подложа на преглед.
— Съмнявам се, че утре изобщо ще можеш да се движиш. Ела с мен.
— Рурк… — запротестира тя, но накуцвайки го последва в банята.
— Седни. Да не си посмяла да ми противоречиш.
— Нямаме време за онова, което си намислил. — Ив седна и забели очи. — Трябват ми поне да часа да сваля от себе си цялата мръсотия. Господи, цялата смърдя на сяра от проклетата бомба. — Изгледа подозрително съпруга си, който се приближи към нея с тампон, напоен с някаква розова течност. — Какво е това?
— Най-доброто, което можем да направим в момента. Стой мирно. — Постави тампона върху подутото й коляно, без да обръща внимание на проклятията й.
— Боли ме! Да не си откачил?
— Подозирам, че действително ще полудея. — Със свободната си ръка той повдигна брадичката й и огледа мръсното й лице. — С риск да се повторя, отново ще ти кажа, че видът ти е ужасен. Повярвай ми.
— Добре, де, престани да ми го натякваш. — Ив тежко въздъхна и притисна тампона върху коляното си, когато Рурк стана и се приближи до шкафа, вграден в стената. Не й се искаше да признае, че болката започва да намалява. — Какво е това лекарство?
— Специален мехлем, който ще накара подутината да спадне и ще притъпи болката за известно време. — Той й подаде тубичка с някаква течност. — Изпий това.
— Не! Знаеш, че не вземам никакви лекарства.
Рурк сложи ръка на рамото й и промълви:
— Скъпа, в момента не чувстваш болка, защото си крайно възбудена. Много скоро ще изпиташ адски страдания. Знам го от опит. Хайде, изпий го.
— Ще се оправя. Не искам… — Задъха се, когато той стисна носа и изля течността в гърлото й. — Мръсник! — извика му, когато успя да си поеме въздух.
— Послушно момиче. А сега — под душа. — Влезе в стъклената кабинка и нагласи терморегулатора на двайсет и пет градуса.
— Ще ти го върна! Рано или късно ще ми платиш за това! — промърмори Ив и застана под душа. — Насила ме накара да пия лекарство, отнасяш се с мен като с малоумна. — Изстена от удоволствие, когато хладката вода обля тялото й, покрито със синини и отоци.
Рурк усмихнато наблюдаваше как тя се подпря с две ръце на стената и подложи главата си под водната струя.
— Трябва да облечеш широка и дълга дреха. Препоръчвам ти синята рокля, която Леонардо уши специално за теб.
— Върви по дяволите и не ме учи как да се обличам. Престани да ме зяпаш и върви да командваш прислугата си.
— Скъпа, сега тази прислуга е и твоя.
Ив се усмихна и включи телефона, скрит в нишата зад душа.
— Свържете ме с болницата в Брайтмор. Отделението за новоприети пациенти на пети етаж. — Докато чакаше, успя с една ръка да насапуниса косата си. — Обажда се лейтенант Ив Далас. При вас е приета моята помощничка — полицай Дилия Пийбоди. Осведомете ме за състоянието й. — След няколко секунди прекъсна дежурната сестра: — Тогава проверете и то веднага. Искам подробни сведения, в противен случай ще дойда лично, което едва ли ще ви хареса.
Успя да се приготви само за един час. При това, както призна само пред себе си, не беше изпитала никаква болка. Противно на очакванията й лекарството, което Рурк я бе принудил да изпие, не я накара да се почувства безпомощна и замаяна. Усещаше се много бодра и в повишено настроение. Дори си каза, че Рурк е имал право, когато й беше препоръчал синята рокля. Дрехата беше от фина материя, затворена по врата, с дълги ръкави, пристегнати на китките, и клоширана пола. Ив си сложи и диаманта, подарен й от Рурк, в знак на извинение, че го беше наругала… въпреки че напълно си го беше заслужил.
За разлика от друг път обърна по-голямо внимание на грима и на прическата си. Застана пред тройното огледало и реши, че резултатът съвсем не е лош. Едва ли някога щеше да изглежда блестяща като жените от света на Рурк, но в момента беше доста елегантна.