Екстаз в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Екстаз в смъртта». Краткое содержание книги:
Когато излезе на терасата, намираща се върху покрива, където щеше да се състои концертът на Мейвис, усмивката на Рурк й подсказа, че той също я намира за много привлекателна.
— Ето те и теб — промълви той, приближи се до нея и поднесе и двете й ръце към устните си.
— Забрави ли, че съм ти сърдита?
— Не съм. — Наведе се и леко я целуна. — По-добре ли се чувстваш?
— Да предположим. — Ив въздъхна, но не отдръпна ръцете си. — Май ще трябва да ти простя, след като организира това празненство заради Мейвис.
— Двамата с теб го организирахме.
— Аз не съм направила нищо.
— Нали се омъжи за мен, това е най-важното. Как е Пийбоди? Чух те да се обаждаш в болницата.
— Има леко сътресение на мозъка, много отоци и синини по тялото. Беше изпаднала в шок, но вече се е стабилизирала. Аз се хвърлих върху терориста, а тя сграбчи бомбата. — Ив потръпна като си припомни този момент. — После взривното устройство започна да се загрява в ръката й. Знаех, че не мога да я достигна навреме и да я спася. — Затвори очи и поклати глава. — Изплаши ме до смърт. Помислих, че бомбата ще я разкъса.
— Пийбоди е смела и умна, освен това има най-добрата учителка.
Ив отвори очи и примижа.
— Колкото и да ме ласкаеш, няма да ти простя задето ме накара да изпия успокоителното.
— Ще измисля друг начин.
Ив го изненада, като протегна ръце и обгърна лицето му с дланите си.
— Ще обсъдим допълнително този въпрос, красавецо.
— Винаги съм на ваше разположение, лейтенант — шеговито заяви Рурк.
Ала тя не се засмя, погледът й стана още по-напрегнат.
— Действително трябва да поговорим за нещо. Въпросът е изключително важен.
— Ясно. — Той се огледа. Хората от службата за организиране на празненства довършваха последните приготовления, сервитьорите вече бяха строени, за да получат наставления. — Мисля, че Съмърсет ще се справи и без мен. Да отидем в библиотеката.
— Знам, че моментът е неподходящ, но въпросът не търпи отлагане. — Хвана го под ръка, машинално търсейки опора, докато вървяха по широкия коридор.
Когато влязоха в библиотеката, той затвори вратата, нареди на осветлението да се включи и наля уиски за себе си, а за Ив — минерална вода.
— Няколко часа не бива да консумираш алкохол. Опасно е, след като си пила болкоуспокояващо.
— Мисля, че ще съумея да се въздържа.
— Хайде, кажи какво те тревожи.
— Добре. — Тя отмести чашата, без да отпие от нея, и с две ръце разроши косата си. — Разбрах, че си пуснал на пазара ново устройство за виртуална реалност.
— Информацията ти е вярна. — Рурк седна на страничната облегалка на коженото канапе и запали цигара. — Продажбата му започна преди около месец. Моделът е с подобрени опции и програми.
— Подобрението се изразява с вграждане на елементи, влияещи върху подсъзнанието, нали?
Той замислено изпусна дима през устата си. Ив не умееше да се преструва. Сега беше разтревожена и изплашена, успокоителното не можеше да й въздейства.
— Да. Някои програми включват различни елементи и са изключително популярни. — Без да откъсва поглед от нея, той кимна. — Предполагам, че Съриз е използвала точно такова устройство преди да скочи от покрива.
— Точно така. От лабораторията все още не могат да открият въздействащия елемент. Всичко може да се окаже съвсем безобидно, но…
— Ти не мислиш така — довърши Рурк вместо нея.
— Нещо я е подтикнало да посегне на живота си. Нещо, което е повлияло и на останалите. Ще уредя конфискуването на устройствата за виртуална реалност, притежавани от другите трима самоубийци. Ако се окаже, че всички са използвали новия модел… разследването ще се съсредоточи върху твоята компания. Върху теб.
— Мислиш ли, че внезапно съм решил да насърчавам самоубийството?
— Знам, че нямаш нищо общо с това — натъртено произнесе Ив. — Ще направя всичко възможно да не бъдеш замесен в тази история. Искам…
— Скъпа — прекъсна я той и стана да изгаси цигарата си в пепелника, — не ми обяснявай мотивите си. Познавам те прекрасно. — Извади от джоба си електронния си бележник и въведе някакъв код. — Разработката на този модел е била направена в Чикаго и на Травис II Продажбите и транспортирането на стоката от и до Земята е било извършено от „Флийт“. Моделът е произведен в заводите на Травис II. Опаковането е извършено от „Трайлиъм“, рекламната кампания е проведена от нюйоркската фирма „Топ Дро“. Ще прехвърля цялата информация на служебния ти компютър.
— Извинявай, не исках да те засегна.
— Престани. — Рурк прибра бележника си и се изправи. — В тези компании работят стотици, може би хиляди служители. Ако пожелаеш, ще ти дам списък с имената им, макар да не виждам особена полза. — Замълча, и докосна диаманта между гърдите й. — Държа да ти съобщя, че моделът беше конструиран за една година и през това време лично следях всеки етап — от проектирането, до масовото производство. Устройството е мое дело.