Заговор в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Заговор в смъртта». Краткое содержание книги:
Знаеше как да заблуди тъпите психиатри, знаеше и как да действа, за да постигне желаната цел. Сега беше на върха на вълната и щеше да се възползва от предимството си.
Имаше таен източник на доходи и беше натрупала солидна сума, която щеше да й помогне да осъществи амбициите си.
Зави по тъмната улица към дома си, като замечтано се усмихваше. Щеше да бъде богата и прочута, както си беше мечтала. А приятелят й щеше да й помогне да довърши Далас.
— Вие ли сте полицай Бауърс?
— Да. — Тя присви очи и се втренчи в мрака, като машинално посегна към оръжието си. — Какво има?
— Трябва да ви предам съобщение от вашия приятел.
— Така ли? — Тя се успокои. — Казвай.
— Въпросът е деликатен. Искам да поговорим насаме.
— Готово, мой човек. — Бауърс пристъпи напред и се усмихна при мисълта, че ще получи нова информация, която ще използва. — Да се качим в апартамента ми.
— Никъде няма да ходим. — Дроидът с безцветни очи и с невъзмутимо лице изскочи от сянката на сградата. Замахна и стовари металната тръба върху главата на Бауърс преди тя да успее да изкрещи.
Кутията със сладоледа отхвръкна встрани, кръв обагри тротоара, когато дроидът повлече жертвата си във входа, сетне надолу по стъпалата към мазето.
Когато я свали в тъмното помещение, побърза да се изкачи и да заключи вратата. Не му беше необходима светлина, тъй като беше програмиран да вижда в мрака. Съблече униформата й, взе личната й карта и оръжието и заедно с тръбата ги напъха в чантата, която беше донесъл. По-късно щеше да захвърли чантата в предварително набелязания апарат за рециклиране, който нарочно беше повредил.
Сетне, с присъщото на всички роботи хладнокръвие, той преби до смърт жертвата си.
Тринайсета глава
— Некадърници, които изобщо не са си свършили работата! — възкликна Ив, докато нервно се разхождаше из кабинета на Рурк. Трябваше да изкара яда си на някого и този някой беше съпругът й. Рурк съчувствено кимаше, докато четеше току-що получения факс относно изграждането на курорта „Олимп“, намиращ се на далечна космическа станция.
Хрумна му, че няма да е зле с Ив отново да посетят „Олимп“. Разходката щеше да се отрази благоприятно на съпругата му. Реши да организира пътуването в удобно и за двамата време.
— Двама детектива — продължаваше да говори тя. — Две ченгета, които са прецакали разследването. Как ли ги обучават в Чикаго? Може би им пускат сериала „Тримата глупаци“.
Рурк само се усмихна, но не се осмели да й противоречи, за да не разпали още повече гнева й.
— Абсолютни бездарници! Половината от документацията е изгубена. Липсват протоколите от разпитите на свидетелите, както и заключението на съдебния лекар. Установили са самоличността на жертвата, но не са се потрудили да научат нещо повече. Или пък сведенията не са въведени в компютъра.
Рурк поправи сумата упомената във факса (разликата беше „едва“ седемстотин и петдесет хиляди долара) и го препрати на сътрудника си.
— С какво разполагаш? — попита съпругата си.
— Мъртвец с липсващо сърце! — сопна се тя и намръщено се загледа в Рурк, който извади бутилка вино от хладилника. — Разбирам, ако едното ченге не се е справило с работата си. Не го одобрявам, но подобни грешки се случват. Ала е невероятно двама детективи да провалят едно и също разследване. А сега и двамата не са на разположение, така че утре ми предстои да „ухажвам“ шефа им. — Ив тежко въздъхна. — Започвам да подозирам, че някой ги е подкупил или ги е заплашил… — В гнева си тя несъзнателно скубеше косата си. — Какво, ако престъпникът има шпиони не само в нюйоркската полиция?
— Доколкото си спомням, нахалният сенатор е от великия щат Илинойс.
— Да. — Ив отпусна ръце. Господи, ненавиждаше политиката и хората, които я бяха превърнали в свой занаят. — Навярно ще се наложи лично да се срещна с колегата от Чикаго, но първо трябва да получа разрешение от Уитни.
Рурк наля вино в двете чаши, взе ги, прекоси кабинета и застана пред Ив.
— Ще те придружа.
— Това е работа на полицията.
— А ти си моята полицайка. — Подаде й чашата и добави. Няма да ти разреша да заминеш сама за Чикаго.
Ив знаеше, че няма смисъл да протестира. Опита се да се отпусне, отпи от чашата си и заобяснява:
— Бауърс е подала още две оплаквания срещу мен. Тази сутрин беше отишла първа на местопрестъплението, но отново започна да се заяжда с мен, затова я освободих. Шефовете разполагат с видеозапис на случилото се и съм сигурна, че когато го изгледат, ще оправдаят постъпката ми, но тази жена започва да ме изнервя. — Стомахът й се сви на топка, докато говореше. — Мой стар познат, който е член на дисциплинарната комисия, ме предупреди, че Бауърс продължава да се заяжда с мен и дори е дала интервю за телевизията.