Заговор в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Заговор в смъртта». Краткое содержание книги:
Щом премина през портала, Ив побърза да затвори плъзгащите се врати, надявайки се да прищипе пръстите на по-големите смелчаги. После злорадо се усмихна и натисна газта, при което трима-четирима отхвръкнаха встрани и гневно заругаха.
Виковете им прозвучаха като музика за нея и внезапно настроението й се повиши.
Когато пристигна в управлението, тя отиде направо в залата за съвещания и сърдито промърмори, тъй като не завари никого от екипа си. Въздъхна и седна пред компютъра. Разполагаше с около час, след това й предстоеше да отиде в „Дрейк“ и да проведе разпитите.
Пийбоди беше уговорила срещите й с лекарите една след друга и Ив възнамеряваше да приключи работата си там до края на деня. Ако късметът й проработеше, положително щеше да открие нещо.
Нареди на компютъра да се включи и се загледа в монитора.
Центърът „Дрейк“ в Ню Йорк.
Клиниката „Нордик“ в Чикаго.
Болницата „Жана Д’Арк“ във Франция.
Здравният център „Мелкаунт“ в Лондон.
Четири града, в които бяха открити шест трупа с липсващи органи.
След като внимателно се беше запознала със сведенията, събрани от Макнаб, беше насочила вниманието си към четирите лечебни и изследователски центрове. Най-любопитното беше, че Уестли беше работил или изнасял лекции във всички тях.
— Добре си се справил, Макнаб — промърмори тя. — Браво. Очевидно ключът към загадката е доктор Френд, но за съжаление и той е мъртъв. Питам се чий приятел е бил той. Компютър, интересувам се дали са съществували приятелски или служебни отношения между Френд, доктор Уестли и доктор Кагни.
РАБОТЯ…
— Не бързай толкова — меко го скастри тя. — Интересуват ме и взаимоотношенията на Френд с Тая Уо, Майкъл Уейвърли и Ханс Вандерхавен. Засега това е всичко. Действай.
РАБОТЯ…
— Веднъж и ти да свършиш нещо — промърмори Ив и отиде да си налее кафе. Миризмата му я накара да потръпне, повдигна й се при вида на мътната течност в чашата. Иронично си помисли, че много се е разглезила. Доскоро изпиваше десетина чаши от отвратителното кафе и изобщо не се оплакваше. Отмести чашата и съжали, че сътрудничката й още не е пристигнала, за да прескочи да канцеларията си и да си приготви свястно кафе. Точно когато се готвеше да го направи, Пийбоди влезе и затвори вратата.
— Отново закъсня — сопна й се Ив. — Това е много лош навик. Не мога да се справям с всичко сама… — Тя млъкна, защото едва сега забеляза, че сътрудничката й беше бледа като мъртвец. — Какво се е случило?
— Бауърс…
— Майната й. — Ив грабна чашата и на един дъх изпи отвратителното кафе. — Нямаме време да се занимаваме с нея. По-важно е да открием убиеца.
— Същият човек може би е очистил и нея.
— Какво?
— Тя е мъртва, лейтенант. — Пийбоди дълбоко си пое въздух, за да успокои лудото биене на сърцето си. — Снощи е била пребита до смърт. Преди няколко часа са я открили в мазето на сградата, където е живеела. Оръжието й и картата й за самоличност липсвали. Разпознаването е направено по отпечатъците от пръстите й. — Тя избърса устните си с опакото на дланта си. — Казват, че лицето й било напълно обезобразено.
Ив внимателно остави чашата си.
— Сигурно ли е, че именно Бауърс е жертвата?
— Лично проверих, след като научих за случилото се. Отпечатъците и ДНК пробите съвпадат.
— Боже мой! — Ив залитна, притисна с пръсти клепачите си и се опита да размисли.
ПРИКЛЮЧИХ. КАК ЖЕЛАЕТЕ ИНФОРМАЦИЯТА — НА ЕКРАНА ИЛИ НА РАЗПЕЧАТКА?
— Съхрани я. Боже мой! — повтори тя и отпусна ръце. — Подозират ли някого?
— Нямам представа. Няма свидетели. Бауърс е живеела сама, никой не я е очаквал. В пет и половина сутринта неизвестно лице се обадило в полицията и съобщило за инцидент, като посочило нейния адрес. Двама униформени открили мъртвата. Това е всичко, което знам.
— Дали е била убита с цел грабеж? Била ли е изнасилена?
— Лейтенант, наистина не знам. Всичко се пази в тайна.
Ив усети странна тежест в стомаха си и с изненада разбра, че я обзема ужас.
— Известно ли ти е кой е поел разследването?
— Чух, че са натоварили Бакстър, но не съм сигурна.
— Добре. — Ив машинално разроши косата си. — Дано да е Бакстър, той ще ми даде всички необходими сведения. Най-вероятно е убийството да не е свързано с онези, които разследвам, но не бива да изключваме подобна възможност. — Тя отново вдигна поглед. — Казваш, че била пребита до смърт.
— Да — едва преглътна Пийбоди.
Ив знаеше какво е да те налагат с юмруци, да бъдеш безпомощен да спреш ударите, да агонизираш и да чуваш прашенето на костите, заглушавано от собствените ти писъци.