Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
— Не е само мое мнение. Стейси спомена същото онази вечер, без да съм я питала. Каза, че хората винаги са ви сравнявали и че Джуниър винаги е бил на второ място.
— Не мога да забраня на хората да говорят.
— Вие сте взел връх в съперничеството за Селина, нали?
— Защо питате? Знаете всички отговори.
— Там също сте бил на първо място. Джуниър е искал да бъде любовник на Селина, но не е бил. Вие сте бил неин любовник.
Последва дълга тишина. Рийд я гледаше като ловец, който дебне плячката си и накрая я улавя. Слънчевата светлина, която проникваше в стаята през процепите на прозорците, се отразяваше в очите, косата и веждите му, опасно сбръчкани.
Много тихо той каза:
— Сполучливо попадение, но няма да призная нищо.
После се опита да се отмести, но тя го хвана за ръцете.
— Не сте ли бил неин любовник? Какво значение има, ако ми отговорите сега?
— Никога не разказвам такива неща — той наведе очи към пулсиращото й гърло и погледна отново нагоре. — И трябва да се радвате, че не го правя.
Изведнъж я обзе силно желание. Жадуваше да усети твърдите му устни отново върху своите, грубия му език в устата си. Изгаряше от желание и се разкъсваше от угризения за това, което отчаяно желаеше, а не трябваше да допусне.
Алекс притвори очи. Слънцето се процеждаше през клепачите й и й причиняваше болка.
Искаше й се да избяга от пълното с неизвестни настояще и безпокоящото я минало, затова каза:
— Джуниър спомена, че сте били нещо повече от обикновени приятели — това беше блъф, но реши да опита. — Каза ми всичко за отношенията между вас и Селина, така че наистина няма значение дали ще признаете или не. Кога за първи път… знаете какво?
— Се любихме ли?
Вулгарността и ниският му глас я накараха да потръпне. Никога преди това тази дума не й беше звучала толкова еротично както сега. Тя преглътна и кимна едва забележимо в знак на потвърждение.
Изведнъж той обви тила й с ръка и я придърпа към себе си, доближавайки лицето й до своето.
— Не ви е казал подобни глупости — прошепна той. — Не се опитвайте да ме заблуждавате. По-голям съм от вас с осемнадесет години и съм по-умен. Знам номера, за каквито не сте и чували. Бъдете сигурна, че няма да се хвана на въдицата ви.
После сграбчи косата й в шепата си и я стисна силно. Дъхът му стана по-горещ и той бързо каза в лицето й:
— Не се опитвайте да застанете между мен и Джуниър отново, разбрахте ли? Сражавайте се с двамата, спете с двама ни, но не се бъркайте в неща, които не разбирате.
Очите му се присвиха застрашително.
— Майка ви имаше лошия навик да си играе с огъня, Алекс. На някой му писна от това и я уби, преди тя да си вземе поука. Ще бъде добре, ако разберете това, преди да ви се случи нещо подобно.
Никой от двамата не подозираше, че ги наблюдават от улицата.
Сутринта й се провали, що се отнася до откриване на нови улики. Нищо не можеше да отклони мислите й от обезпокоителния разговор, който беше водила с Рийд. Ако един от помощниците му не беше почукал на вратата и не ги беше прекъснал, не се знаеше дали не би му извадила очите с нокти, или пък би се поддала на силното си желание да притисне тялото си до неговото и да го целуне.
По обяд престана да размишлява за това, пресече улицата и отиде да обядва в кафене „В & В“. Както на повечето работещи в търговската част на града, това й беше станало навик. Вече никой не прекъсваше разговора си, когато тя влизаше. Дори понякога Пийт й кимваше с глава за поздрав, ако не беше много зает в кухнята.
Тя ядеше прекалено бавно и побутваше жълтия керамичен пепелник напред-назад по масата, докато разлистваше менюто, за да си избере десерт.
Убиваше си времето, тъй като не искаше да се връща в малкия мрачен кабинет на приземния етаж в съда и да зяпа в пространството пред себе си, премисляйки хипотези, които изсмукваше от пръстите си. Но една мисъл продължавайте да я преследва. Имаше ли някаква връзка между смъртта на Селина и прибързания брак на Джуниър със Стейси Уолис?
Умът й беше потънал в предположения, когато напусна кафенето. Светофарът — един от малкото в търговската част на града — светна зелено, когато стигна до ъгъла. Тъкмо щеше да пристъпи на асфалта, когато някой я хвана за ръката.
— Пастор Пламит — учуди се Алекс. Събитията от последните дни бяха помогнали бързо да го заличи от паметта си, както и неговата стеснителна съпруга.
— Госпожице Гейдър — каза той с обвиняващ тон, — видях ви с шерифа тази сутрин! Разочаровахте ме.
— Не разбирам с какво…
— Освен това — прекъсна я той, — разочаровахте и Всевишния — отвори широко очи и след това ги притвори почти напълно. — Предупреждавам ви, че Бог не ще допусне да го мамят.