Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
„Лапон“ няколко пъти я намери и загуби през следващите дни. Сега „Лапон“ започна да я следва, първо час, после два, после три. Винтовете на руската подводница се въртяха в стабилен ритъм в слушалките на хидроакустиците. Шест часа, дванадесет часа вече тя се движеше по прав курс пред „Лапон“. Но на осемнадесетия час изчезна от екраните, загуби се отново. Зараждащата се подводна драма на Мак се разби на парчета.
Вече повечето от офицерите и някои от членовете на екипажа бяха прекарали няколко дни, без да спят. Мак подремваше само по няколко минути, предимно прав в контролния пост. И сега силно разочарование замени у хората прилива на адреналин, който и без това беше продължил твърде дълго.
Никой не изрече очевидното. Никой не искаше да каже, че може би е невъзможно да следят тези съветски подводници от ново, по-тихо поколение по пътя им из какофоничния океан. Никой не искаше да се предаде.
Разочарованието на Мак беше споделено в Норфолк от капитан Брадли; вицеадмирал Арнълд Чейд, който все още командваше подводниците в Атлантическия океан, и адмирал Мурър, командващия военноморските операции. Бяха поддържали постоянна връзка, като Мак изпращаше съобщения на ултрависока честота до летящи над тях самолети. Американските ВМС от своя страна информираха помощниците на президента. Никсън следеше операцията в реално време.
Адмиралите заповядаха всички инсталации на мрежата SOSUS да следят за руската подводница. Самолети „Орион Р-3“ също дебнеха. Но и в двата случая усилията се оказваха напразни.
Мак реши да предприеме огромен риск. След като свика щурманите и офицерите в каюткомпанията, обяви, че ще се откажат да уловят руската подводница около Датския пролив. Вместо това Мак искаше да опита да отгатне накъде отива и да стигне там преди нея. Сега той, неговият заместник Чарлз X. Брикъл, инженер-механикът Ралф Л. Тиндъл и останалите се наведоха над картите и започнаха напрегната игра на ситуации, поставяйки се на мястото на командира на руската „Янки“. Повлияни от отчаянието толкова, колкото и от логиката, решиха накрая да опитат да прехванат следата й неколкостотин мили на юг, до португалските Азорски острови.
„Лапон“ се спусна бързо надолу, след което три дни снова в определената точка. Мак се терзаеше, че чакат прекалено дълго. Направи ново предположение и измести подводницата на запад. Почти веднага, след като застана на новата позиция, корпусът й закънтя от звука на търкане на метал в метал. Мак влезе тичешком в контролната зала. Командирът по спускането и изплаването съобщи, че губят дълбочина.
4800-тонната подводница беше хваната в мрежата на траулер за дълбоководен риболов, оплетена в металните тежести и в дебелия метален кабел. Руската подводница можеше да мине всеки момент, а те висяха тук заедно с нечий улов.
Не след дълго риболовците се отказаха или може би срязаха мрежата си. Както и да е, от района си тръгнаха с най-страхотната история за това как им се е разминало. Но част от въжето на траулера се беше омотало около едно хидролокаторно устройство в носовата част на подводницата. Не беше възможно „Лапон“ да извърши безшумно следене, ако въжето тропа по носа й.
Мак нямаше избор. Изчака да се стъмни, след това нареди изплаване на повърхността. Молейки се руската подводница да не минава, или поне не в този момент, изпрати един човек с голяма резачка за тел. Поетият риск се оправда — въжето падна и „Лапон“ отново бе готова, когато дванадесет часа по-късно руската подводница се появи.
Сега Мак беше решен да не я изпуска. Водите в тази по-южна част на Атлантическия океан не шумяха така силно, както при Гренландия, но съветската подводница продължаваше да е по-тиха от всяка друга, която някога американска подводница беше опитвала да следи. Време беше за нова тактика, която Мак нарече веднага „следене с приближаване“. „Лапон“ щеше да следи руската подводница от не повече от 3000 метра. Отдалечаха ли се на 4 или 5 хиляди метра, щяха да я загубят.
Стратегията на Мак съдържаше рискове. Опасно беше да мъкнат 4800 тона толкова близо до масивната руска подводница. Обикновено дори корабите опитват да остават на разстояние две мили един от друг, от страх да не се блъснат. А „Лапон“ трябваше да се тревожи и да не я открият. Мак просто се надяваше, че тази нова подводница няма по-добър хидролокатор, отколкото предшествениците си. Толкова близо се намираха, че беше достатъчно някой да изпусне нещо или да затръшне някоя херметична врата в неподходящ момент и дори остарялото съветско оборудване щеше да регистрира следящите ги американци.