Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)
- Автор: Груев Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)». Краткое содержание книги:
— Не знам какво точно правите, но след като сте химици, сигурно работите с някой от 92-та елемента, създадени от господа, и това ми е напълно достатъчно.
Сийбърг и близкият му приятел Изадор Пърлман, дошъл от Бъркли, се спогледаха с усмивка.
Кандидатът бъркаше! Те точно това не правеха! След като младите химици са приети на работа и научават с какво ще се занимават, учудването им е безкрайно. Тайната, която притежава младият Сийбърг, е изключителна. За нея знаят само няколко души. Откакто свят светува елементите, образуващи живата и нежива материя, са едни и същи. Доколкото учените знаят, техният брой е 92 — ни повече, ни по-малко — и най-тежкият елемент е уранът.
Модерната химия дълго почива на принципа, че не е възможно превръщането на един елемент в друг. Един прекрасен ден през май 1940 г. точно това се случило. Младият физик Едуин Макмилън и неговият сътрудник Филип Абелсън бомбардират уран в циклотрона на Бъркли и получават нов, нестабилен 93-и елемент, който нарекли „нептуний“. Към края на 1940 г. 28-годишният Глен Сийбърг, подпомаган от Джоузеф Кенеди и Артър Уол, откриват 94-я елемент. С това се сбъдва най-старата мечта на алхимиците — превръщането на един елемент в друг.
Поради доброволната цензура, която учените сами си наложиха, откритието на Сийбърг не бе публикувано. През цялата 1941 г. 94-ят елемент беше наричан с кодовото название „мед“. Възникнаха обаче трудности при различаване на истинската мед от новия елемент. Известно време новооткритият елемент беше наричан просто „мед“, а истинската мед — „божия мед“. Това беше прекалено сложно и объркващо и накрая, след дълги дискусии, избраха името „плутоний“.
По времето, когато Сийбърг пристигна в Чикаго, никой все още не бе виждал плутония. Получените в Бъркли количества бяха толкова малки, че не можеха да се видят и с най-мощния микроскоп. Новият метал бе само едно присъствие, откривано със свръхчувствителни уреди. Въпреки това съществуваше надежда, че невидимият елемент би могъл да се разпада, подобно на изотопа уран–235. Гигантските реактори в Ханфорд започнаха да се изграждат на основание на тази надежда.
Задачата на Металургичната лаборатория беше уникална — да се повиши добивът на плутоний от микрограмове на килограми — или милиард пъти по-големи количества от получените досега. Това беше най-голямото мащабиране, предприето някога от химиците. Ще важат ли същите закони и ще имат ли същите свойства нищожните прашинки плутоний, когато станат килограми? Ще могат ли химиците да изучат свойствата на новия метал, разполагайки с микрограмови количества от него, като се има предвид, че един микрограм е една милионна част от грама? Никой не знаеше това, но единственият специалист в света по плутоний беше, безспорно, неговият откривател. Очите на всички бяха обърнати към младия учен от Бъркли.
Всъщност и самият Глен Сийбърг знаеше много малко за новия елемент, който се беше появил на белия свят благодарение на неговото откритие. Когато пристигна в Чикаго, той разполагаше с около 15 химици, натъпкани в тясната лаборатория на „Джоунс“. Групата нарасна и я преместиха в новото химично здание на края на студентското градче, а скоро се наложи отново да я местят в още по-нови лаборатории. Сийбърг ръководеше вече над 100 химици.
Изследванията върху микроскопичните количества плутоний се извършваха с методите на радиохимията — едно изкуство, почти непознато в САЩ. Този дял на химията беше развит главно във Франция, Германия и Русия, а в Америка липсваха подготвени радиохимици и трябваше тепърва да се създават. Сийбърг, който се оказа чудесен организатор, набираше учени с опит в ултрамикроскопските изследвания. Помощникът му Изадор Пърлман беше физиолог; Пол Кърк — микрохимик, специализирал по криминология; бившият му студент Бърис Кънингам се интересуваше от ултрамикроскопия; ентомологът Робърт Патън беше изследвал храносмилателните системи на хлебарките и други насекоми.
Сийбърг се оказа превъзходен ръководител. Той бе от тези „учени администратори“, който, за разлика от много свои колеги, умее да работи с хората и знае как да ги накара да дадат максималното, на което са способни. Зад възпитаните му и приятелски обноски се криеше голяма целенасоченост. Когато не беше доволен от работата на някой сътрудник, той не го ругаеше. Само след няколко дни обаче същата работа се възлагаше на друг в лабораторията. Сийбърг нарочно отбягваше провинилия се няколко дни и резултатът не закъсняваше.