Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
— Покажи им тежката си ръка.
Джонас засия.
— Да, партньоре, може би точно това ще им покажа. Ще ги накарам да се замислят, преди да се забъркват с нас, Големите ковчези, когато по-късно това стане важно. Ще ги принудя да ни заобикалят, когато ни видят по пътя си. Да, това е нещо, върху което си заслужава да се помисли.
Пое нагоре по стълбите, като се подсмихваше и куцаше по-видимо от обикновено. Състоянието на крака му се бе влошило през нощта. Корт, учителят на Роланд, би познал това накуцване, защото бе видял удара, който го бе причинил. Бащата на Корт го беше цапардосал с тояга. Преди да вземе оръжието на Роланд и да го изпрати в изгнание, невъоръжен на запад, той бе счупил крака на Елдред Джонас в двора зад Великата зала на Гилеад. В края на краищата, мъжът, в който се бе превърнало момчето, разбира се, бе намерило оръжие. Изгнаниците винаги го правеха, ако бяха достатъчно издръжливи. Фактът, че тези револвери няма да са същите като големите, с дръжки от сандалово дърво, може би щеше да ги обсебва до края на живота им, но онези, които се нуждаеха от оръжия, все още можеха да намерят, дори в този свят.
Рейнолдс го гледа, докато Джонас изчезна от погледа му, после зае мястото си на масата на Корал Торин, разбърка картите и продължи пасианса, който колегата му бе оставил недовършен.
Навън слънцето изгряваше.
ПЕТА ГЛАВА. ДОБРЕ ДОШЛИ В ГРАДА
1
Две нощи след пристигането си в баронство Меджис, Роланд, Кътбърт и Алан преминаха под тухлена арка, на която бяха изписани думите „ЕЛАТЕ В МИР“. Отвъд нея се простираше осветен с факли павиран двор. Факлите бяха покрити с обработена по специален начин смола, така че да пламтят в различни цветове: зелено, оранжево-червено и ярко-розово, което напомни на Роланд за фойерверки. Чуваха се звън на китари, приглушени гласове и женски смях. Въздухът беше натежал от онези миризми на морска сол, нефт и бор, които винаги щяха да му напомнят за Меджис.
— Не знам дали ще мога да го направя — промърмори Алан.
Той беше едро момче с рошава руса коса, която стърчеше изпод шапката. Беше се измил добре — всички се бяха мили — но Алан, който по принцип бе изключително смел, изглеждаше изплашен до смърт. Кътбърт се владееше по-добре, но Роланд предположи, че безгрижният вид на стария му приятел е само маска. Ако някой трябваше да води групата, това щеше да е той.
— Всичко ще е страхотно — каза той на Алан. — Само.
— О, той изглежда страхотно — каза Кътбърт и нервно се изсмя, докато пресичаха двора. В далечния край се намираше кметският дом — великолепна тухлена хасиенда с много крила. От всеки прозорец бликаха светлина и смях. — Бял е като чаршаф, грозен като…
— Я млък! — сряза го Роланд и подигравателната усмивка изчезна мигновено от лицето на Кътбърт. Роланд забеляза това и отново се обърна към Алан: — Само недей да пиеш алкохол. Знаеш какво да казваш в такъв случай. Помни добре и остатъка от историята ни. Усмихвай се, бъди любезен. Използвай каквито там добри обноски имаш. И помни как Шерифът направи всичко възможно да се чувстваме добре дошли.
Алан кимна. Вече изглеждаше по-самоуверен.
— Що се отнася до добрите обноски — отбеляза Кътбърт, — те едва ли са кой знае колко възпитани, така че сигурно ще сме поне на крачка пред тях!
Роланд кимна, но забеляза, че птичият череп отново е окачен върху рога на седлото на Кътбърт.
— Махни това оттук.
С виновно изражение Кътбърт бързешком напъха „наблюдателя“ в дисагите си. Двама мъже с бели сака, панталони и сандали се приближаваха към тях — усмихваха се и им се кланяха.
— И умната — Роланд понижи глас. — Не забравяйте защо сте дошли. И помнете лицата на бащите си! — той потупа по рамото Алан, който изглежда все още се съмняваше. След това се обърна към посрещачите: — Добър вечер, господа! — каза им. — Дано дните ви на земята са много!
И двамата се усмихнаха, а зъбите им проблеснаха на светлината на екстравагантните факли. По-старият се поклони:
— И вашите да са такива, млади господари! Добре дошли в кметския дом!
2
Предишния ден великият шериф ги беше посрещнал също така радостно.
Досега всички ги приветстваха радостно, дори каруцарите, които подминаха на път за града. Именно затова Роланд беше така подозрителен. Помисли си, че това е глупаво — разбира се, че местните трябваше да са дружелюбни. Нали бяха изпратени тук, защото Меджис беше встрани от неприятностите, но и лоялен към Сдружението. Все пак реши да си отваря очите на четири. По-добре да е излишно предпазлив. Те и тримата бяха почти деца и евентуалните неприятности тук щяха да се дължат на прекалената им доверчивост.