Вълците от Кала
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Вълците от Кала». Краткое содержание книги:
Овърхолсър застана до простата дървена маса на платформата. Върху нея лежеше голямо пухкаво перо. Фермерът го вдигна. Възцари се такава дълбока тишина, че Еди чу хрипливото дишане на някакъв старец.
— Свали ме, Еди — нареди тихо Сузана.
Той неохотно се подчини.
Овърхолсър излезе на ръба на платформата, вдигна перото и заговори:
— Аз съм Уейн Овърхолсър от фермата „Седем мили“. Чуйте ме сега, моля аз.
— Казваме благодарност-сай — измърмориха всички в един глас.
Овърхолсър посочи Роланд и неговия тет, застанали един до друг с прашните си дрехи (Сузана не стоеше в истинския смисъл на думата; крепеше се изправена между Еди и Джейк). На Еди не му се бе случвало да го оглеждат толкова изпитателно.
— Ние, мъжете от Кала, чухме Тян Джафърдс, Джордж Телфорд, Диего Адамс и останалите, които се изказаха на Събранието. Там говорих и аз, като казах: „Те идват да вземат децата ни“, имайки предвид Вълците, разбира се, „после ни оставят на мира за поколение или повече. Така стоят нещата и нека не се опитваме да ги променяме.“ Сега смятам, че думите ми са били малко прибързани. Тълпата леко зашумя.
— На същото събрание отец Калахан ни извести, че от север идва отряд стрелци.
Последва нов шепот, този път малко по-силен. „Стрелци… Среден свят… Гилеад.“
— Избрахме представители, които да отидат и да ги видят. Ето ги тези хора. Те твърдят, че са… каквито отец Калахан ги определи.
Овърхолсър смутено се заозърта. Сякаш се сдържаше да не пръдне. Еди беше виждал такова изражение и преди, главно по телевизията, когато някой политик не може да отрече неудобен факт.
— Твърдят, че са от изгубения свят. Тоест…
„Хайде, Уейн — помисли си Еди. — Изплюй камъчето. Можеш.“
— …тоест от наследниците на Елд.
— Слава вам, богове! — провикна се някаква жена. — Боговете ги изпращат да спасят децата ни, истина е!
Някой и изшътка.
Овърхолсър изчака да настъпи тишина, сетне продължи:
— Те ще говорят от свое име, но аз видях достатъчно, за да се уверя, че са способни да ни помогнат. Носят добри оръжия, сами виждате, и могат да ги използват. Приемете думата ми за това и ще кажа благодарност-сай.
Тълпата зашумя по-силно и Еди долови добронамереност във възгласите и. Това го поуспокои.
— Добре, нека тогава се изправят пред вас един по един, за да чуете гласовете им, както виждате лицата им. Това е техният дин.
Овърхолсър посочи Роланд. Стрелеца пристъпи напред. Залязващото слънце обагри лявата част на лицето му в червено; дясната изглеждаше жълта от блясъка на факлите. Той тропна с крак и звукът отекна в тишината. На Еди по незнайна причина му заприлича на удар с юмрук върху капака на ковчег. Стрелеца се поклони, разперил широко ръце.
— Аз съм Роланд от Гилеад, син на Стивън. От наследниците на Елд.
През тълпата премина въздишка.
— Да е благословена срещата ни.
Роланд се отдръпна и погледна Еди. Представянето беше лесно:
— Аз съм Еди Дийн от Ню Йорк. Син на Уендъл. „Поне така твърдеше мама“ — добави наум. Сетне, без да се замисля, завърши: — От наследниците на Елд. Ка-тет Деветнайсет.
Той се отдръпна.
Сузана излезе напред, към ръба на платформата. Спокойно огледа тълпата и заговори:
— Аз съм Сузана Дийн, съпруга на Еди, дъщеря на Дан, наследница на Елд от ка-тет Деветнайсет. Благословена да е срещата ни и боговете да ви закрилят.
Направи реверанс, като повдигна въображаемата си пола.
Последваха смях и аплодисменти.
Докато тя говореше, Роланд се наведе до ухото на Джейк и му прошепна нещо. Джейк кимна и пристъпи напред. Изглеждаше много млад и красив под лъчите на залязващото слънце. Постави единия си крак напред и се поклони. Пончото се залюля смешно от тежестта на Ко.
— Аз съм Джейк Чеймбърс, син на Елмър, наследник на Елд от ка-тет Деветдесет и девет.
Деветдесет и девет ли? Еди погледна озадачено Сузана, която едва забележимо вдигна рамене. Какви бяха тези глупости? Е, какво пък? — помисли си той. Ка-тет Деветнайсет също не съществуваше.
Джейк обаче още не беше свършил. Той извади Ко от джоба на пончото и го остави на земята. Тълпата зашепна при вида му. Джейк погледна Роланд, сякаш питаше: „Сигурен ли си?“ Стрелеца кимна.
Отначало Еди не очакваше мъхнатият приятел на Джейк да направи нещо. Жителите на Кала отново бяха замлъкнали. Беше толкова тихо, че вечерните песни на птиците се чуваха ясно.
Сетне Ко се изправи на два крака, пристъпи с единия напред и дори се поклони. Олюля се, но запази равновесие. Разпери предните си лапи, както бе сторил Роланд. От тълпата се чуха удивени възклицания, ръкопляскане, смях. Джейк стоеше като сащисан.