Вълците от Кала

— Бен… всъщност и двамата Слайтманови, но най-вече хлапето, ме попита дали искам да отседна при тях. В „Рокинг Б“.

— Искаш ли?

Момчето се изчерви:

— Ами, помислих си, че ако вие сте в града при Стареца, а аз отида в покрайнините… на юг, нали се сещаш, така ще разучим района от два различни ъгъла. Татко ми казва, че човек не може да получи добра представа за нещо, ако го види само от една гледна точка.

— Вярно е.

Роланд се надяваше гласът и изражението му да не са издали съжалението, което внезапно изпита. Сега момчето се срамуваше, че е момче. Той се бе сприятелил със свой връстник и новият му приятел го беше поканил на гости, както често се случва. Бени несъмнено бе обещал на Джейк да му покаже как храни животните и може би да му даде да изпробва лъка му (или ба, ако стреляше с къси стрели). Бени искаше да го заведе в тайните си скривалища, където при други обстоятелства би отишъл с брат си. В дървената къщичка на някое дърво или в тръстиките около някое езеро, или на брега на реката, където се говореше, че е заровено пиратско съкровище. На такива места скитат момчетата. Сега обаче Джейк Чеймбърс се срамуваше, че му се правят такива неща. Тази част от детството му бе отнета от пазача в Дъч Хил, от Гашър, от Тик Так. И от самия Роланд, разбира се. Ако откажеше на Джейк сега, момчето може би никога вече нямаше да го помоли за такова нещо. И нямаше да го намрази, че го е спрял, което беше още по-лошо. Ако каже „да“ по неподходящ начин — ако в гласа му прозвучи дори малко неохота, — Джейк щеше да се разколебае.

Момчето. Стрелеца си даде сметка колко би искал да можеше да нарече Джейк така и колко малко още това определение щеше да е уместно. Имаше лошо предчувствие за Кала Брин Стърджис.

— Иди с тях след гощавката в Павилиона довечера. Отивай и се забавлявай.

— Сигурен ли си? Защото, ако мислиш, че може да имате нужда от мен…

— Баща ти казва мъдро нещо. Старият ми учител…

— Корт или Ваней?

— Корт. Той обичаше да казва, че еднооките виждат всичко плоско. За да видиш нещата, както са, трябва да имаш две очи, раздалечени малко едно от друго. Затова — давай. Иди с тях. Сприятели се с това хлапе, щом искаш. Изглежда добро момче.

— Да — измърмори Джейк; за радост на Роланд руменината му премина.

— Прекарай утрешния ден с него и приятелите му, ако има тайфа, с която излиза.

Джейк поклати глава:

— Живеят далеч в полето. Бен казва, че Айзенхарт има много ратаи и няколко момчета са на неговата възраст, но не му е разрешено да играе с тях. Предполагам, защото е син на главния пастир.

Роланд кимна. Не се изненадваше.

— Довечера в Павилиона ще ни предложат графа. Има ли нужда да ти напомням, че след първия тост преминаваш на сок?

Джейк поклати глава. Роланд докосна слепоочието, устните, ъгълчето на едното си око, сетне пак устните си:

— Трезва глава, затворена уста. Гледай добре, пести си думите.

Джейк се усмихна широко и вдигна палец.

— Ами вие?

— Тази нощ ще спим у свещеника. Надявам се утре да чуем, каквото има да ни казва.