Вълците от Кала
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Вълците от Кала». Краткое содержание книги:
— И ще видите… — Бяха изостанали малко от останалите, но въпреки това Джейк понижи глас: — Ще видите онова, за което ни спомена?
— Не знам. Вдругиден тримата ще дойдем в „Рокинг Б“. Може би ще обядваме със сай Айзенхарт и ще останем за малък разговор. През следващите няколко дни четиримата трябва да огледаме града и околността. Ако нещата вървят добре, можеш да прекараш в чифлика колкото време искаш.
— Наистина ли?
Макар че лицето му остана безизразно, по гласа на Джейк личеше, че е много доволен.
— Да. Доколкото разбирам, в Кала Брин Стърджис има три големи клечки: Овърхолсър, Тук магазинера и Айзенхарт. Много ще ми е интересно какво ще научиш за домакина си.
— Ще слушам внимателно и благодарност-сай.
Джейк се потупа три пъти по врата. По лицето му се разля широка усмивка. Подкара коня си в тръс и се изравни с новия си приятел, у когото му бяха разрешили да отседне и с когото го чакаха щури забавления.
— Ухааа! — възкликна тихо и проточено Еди. След почти два месеца скитане из гората гледката, която се разкри пред тях, заслужаваше такава реакция. Освен това имаше и елемент на изненада. Както яздеха по горската пътека по двойки (Овърхолсър се движеше сам най-отпред, а Роланд — в края), изведнъж дърветата свършиха и пред очите им се откри необятна равнина. Пред тях сякаш от нищото изникна градът, чиито деца трябваше да спасят.
Еди обаче не спря поглед върху онова, което лежеше точно пред него. Забеляза, че Сузана и Джейк също са вперили очи в хоризонта зад Кала. Не се налагаше да проверява дали и Роланд гледа натам. „Определение за пътешественик — помисли си Еди. — Човек, който винаги гледа към хоризонта.“
— Да, хубава гледка, слава на боговете — каза равнодушно Овърхолсър, погледна Калахан и добави: — На Исус Човека също, разбира се, всички богове са като един, когато се стигне до благодарности, така съм чул да говорят старите хора.
Продължи да бъбри, защото когато е богат чифликчия, човек свиква думата му да се слуша, но Еди престана да му обръща внимание. Отново насочи поглед към равнината.
Отвъд селището на юг преминаваше сивкава ивица. Ръкавът на Великата река, известен като Девар-тет Уай, спомни си Еди. След излизането си от леса Девар-тет течеше между стръмни брегове, но те се снижаваха, когато навлезеше сред обработваемите земи, и ставаха съвсем плоски. Той видя няколко палмови горички, зелени и невероятно екзотични. Около средно голямото градче, на запад от реката, равнината бе яркозелена с оттенъци на сиво. Еди беше сигурен, че при ярко слънце сивото изглежда бляскаво синьо и че когато слънцето свети директно отгоре, блясъкът е твърде силен, за да го гледа човек. Насажденията пред тях бяха оризища.
На изток от реката равнината бе пуста в продължение на десетки километри. Еди видя две успоредни метални линии и се досети, че това е железницата. А зад пустинята — или над останалата и част — имаше само мрак. Издигаше се към небето като стена и сякаш пронизваше ниските облаци.
— Това е Тъндърклап, сай — обясни Заля Джафърдс.
Еди кимна:
— Страната на Вълците. И Бог знае още какво.
— Дявол ги взел — възкликна Слайтман Младши.
Стараеше се да звучи спокойно и наперено, но на Еди му изглеждаше страшно уплашен, готов да заплаче. Вълците не би трябвало да го отвлекат, нали? Ако близнакът ти е умрял, това те прави само дете, не е ли така? Е, така поне беше с Елвис Пресли, но Краля на рока, разбира се, не беше идвал в Кала Брин Стърджис. Нито дори в Кала Локуд на юг.
— Не, Краля беше хлапе от Мисисипи — тихо измърмори Еди.
Тян се обърна:
— Моля, сай?
Еди не беше осъзнал, че говори на глас.
— А, нищо, говоря си.
Анди, роботът-вестоносец (многофункционален), се приближи навреме, за да го чуе.
— Онези, които си говорят сами, не са добра компания. Това е поговорка от Кала, сай Еди, не го приемай лично, моля аз.
— Нека сега аз да ти кажа нещо. Лайното, и с рози да го затрупаш, пак ще вони. Стара поговорка от Кала Брин Бруклин.
Вътрешностите на Анди затракаха. Сините му очи проблеснаха.
— „Лайно“, физиологичен секрет. Също: противен и недостоен човек. „Роза“, вид цвете, което…
— Не е важно, Анди — прекъсна го Сузана. — Приятелят ми просто говори глупости. Често му се случва.
— О, да — разпали се роботът. — Той е зимно дете. Искаш ли да ти направя хороскоп, Сузана-сай? Ще срещнеш красив мъж! Ще ти хрумнат две мисли, една лоша и една добра! Ще имаш тъмнокосо…
— Изчезвай, глупако — сряза го Овърхолсър. — Тичай в града. Провери дали всичко е готово в Павилиона. Никой не се интересува от проклетите ти хороскопи, за извинение моля аз, Старче.