Вълците от Кала

— За извинение моля аз, ако започвам малко бавно. Много километри и колела сме изминали и вие сте първите хора, на които попадаме от много… От много какво? Седмици, месеци, години, десетилетия?

Еди се засмя. В своите уши звучеше като абсолютен глупак; човек, който не може да държи собствения си член, за да се изпикае, камо ли да стреля с револвер.

— От много сини луни.

Те се разсмяха при тези думи, и то силно. Някои дори изръкопляскаха. Бе успял да възбуди чувството им за хумор, без дори да го осъзнава. Това го накара да се отпусне и да заговори малко по-естествено. Хрумна му, че до неотдавна стрелецът, когото тези хора гледаха с такава надежда, бе седял по пожълтели гащи пред телевизора, бе хрупал „Нитос“, беше смъркал хероин и бе гледал „Мечока Йоги“.

— Идваме отдалеч и ни чака дълъг път. Времето лети, но ще сторим всичко, което е по силите ни, чуйте ме, моля аз.

— Продължавай, чужденецо! — изкрещя някой. — Добри слова казваш!

„Нима? — помисли си Еди. — Това е нещо ново.“

Последваха няколко възгласа: „Да“ и „Давай.“

— Лечителите в моето баронство имат една поговорка: „Първо, внимавай да не навредиш.“ — Не беше сигурен дали това бе девиз на адвокатите, или на лекарите, но го беше чувал няколко пъти по телевизията и му звучеше добре. — Ние няма да навредим тук, имайте ми вяра, но никой не може да изстреля куршум или дори да извади треска изпод нокътя на дете, без да пролее поне капка кръв.

Последваха възгласи на съгласие. Лицето на Овърхолсър обаче остана безизразно. В очите на неколцина Еди зърна съмнение. Нямаше право да се гневи на тези хора, които не им бяха сторили нищо лошо и не им бяха отказали нищо, но въпреки това им се ядосваше.

— В баронството Ню Йорк имаме и друга поговорка: „Няма нищо безплатно.“ Знаем, че положението ви е сериозно. Опълчването срещу тези Вълци ще е опасно. Понякога обаче бездействието кара хората да се чувстват гладни и болни.

— Чуйте го, чуйте го! — провикна се същият глас от задните редици.

Еди погледна натам и видя робота Анди, а до него — голям фургон, пълен с мъже с големи тъмни наметала. Това вероятно бяха манихейците.

— Ще огледаме — продължи той — и когато разберем всички страни на проблема ви, ще видим какво може да се направи. Ако решим, че не можем да ви помогнем, ще свалим шапките си пред вас и ще си тръгнем.

На втория или третия ред стоеше мъж с износена каубойска шапка. Рунтавите му бели вежди и мустаци бяха в тон с нея. На Еди му приличаше на Татко Картрайт в старото телевизионно предаване „Бонанса“. Този двойник на достолепния старец далеч не изглеждаше впечатлен от речта му.

— Ако можем, ще помогнем — продължи Еди. — Но няма да го сторим сами, мили хора. Чуйте ме, моля аз. Добре ме чуйте. Гответе се да се вдигнете на оръжие, за да постигнете своето. Гответе се да извоювате онова, което искате.

След тези думи той тропна с крак — мокасинът му не предизвика толкова ефектен шум като обувката на Роланд, но това не го притесни — и се поклони.