Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
Еди прекрасно съзнаваше това. Би задал въпросите си по време на пътуването им до Тауър, ако всички се намираха в едно превозно средство. Това обаче беше невъзможно, а и Роланд не знаеше как се управлява автомобил, което автоматично изключваше варианта Еди и Джон да бъдат в едно купе.
— Добре — каза, — кой е той? Да започнем с това. Кой е Стивън Кинг?
— Един писател. — Кълъм погледна Еди по такъв начин, все едно му казваше „Абе ти да не си паднал от Марс, бе, синко?“ — Живее в Бриджтьн със семейството си. Приятен човек, според това, което съм чул.
— Колко далеч се намира Бриджтън?
— Ам’ че… има-няма трийсет-трийсет и пет километра.
— На колко години е? — Еди подхождаше слепешката, болезнено съзнавайки, че правилните въпроси са нейде в главата му, ала беше неспособен да ги разпознае.
Джон Кълъм присви очи и започна да пресмята.
— Ам’ че не е много възрастен. Съвсем скоро е ударил трийсетака.
— Тази книга… „Сейлъмс Лот“… тя бестселър ли е?
— Де да знам — вдигна рамене човекът с бархетната риза. — Много хора тук я прочетоха, ако това значи нещо. Може би, защото действието и се развива в Мейн. И заради рекламите по телевизията, нали разбирате? Знам, че са направили филм8 по първата му книга, ала не съм ходил да го гледам. Май ми се стори, че ще е твърде кървав за мен.
— Как се казваше?
Домакинът им се замисли, после поклати глава.
— Не мога да се сетя. Беше само една дума и съм сигурен, че бе някакво име на момиче, обаче нали знаете колко помня имена… Може пък да се сетя по-нататък.
— Той пришълец ли е, как мислиш?
Джон се изсмя.
— Роден е в Мейн и е израснал тук, в щата Мейн. Мисля, че това го прави стопроцентов кореняк.
Нетърпението, с което Роланд наблюдаваше Еди, беше повече от очевидно и младият мъж реши да спре дотук. Това бе по-трудно дори от играта „Двайсет въпроса“. Обаче, дявол да го вземе, отец Калахан беше истински и в същото време беше герой от някаква книга, измислена от този тип Кинг… Той пък от своя страна живееше в район, който привличаше като магнит онези същества, наричани от Кълъм „пришълци“. Описанието на един от тези пришълци бе навело Еди на мисълта, че е слуга на Пурпурния крал. Жена с плешива глава и кървяща дупка на челото, беше казал домакинът им.
Ала сега трябваше да загърбят тези мисли и да се доберат до Тауър. Колкото и да беше досаден, Калвин Тауър притежаваше един празен парцел, където растеше най-ценната роза в цялата вселена. Освен това той знаеше всякакви неща за редките книги и типовете, които ги бяха написали. По всяка вероятност щеше да знае повече за автора на „Сейлъмс Лот“ от сай Кълъм. Беше време да се отправят на път. Ала…
— Добре — каза Еди и подхвърли топката към домакина им. — Сложи това нещо обратно в шкафа и да се отправяме към Димити Роуд. Само още няколко въпроса.
Кълъм сви рамене и прибра топката зад стъклените вратички.
— Давай.
— Знам, че… — започна младият стрелец и изведнъж, за втори път, откакто беше преминал през вратата, Сузана му се стори адски близо. Той я видя как седи в стая, пълна със старомодни наблюдателни уреди. Коганът на Джейк по всяка вероятност…, ала такъв, какъвто Сузана си го беше представила. Еди видя как тя говори в някакъв микрофон и въпреки че не можеше да я чуе, забеляза подутия и корем и изплашеното и лице. Където и да се намираше, бременността и определено бе много напреднала. Навярно можеше да роди всеки момент. Мъжът бе повече от сигурен какво казваше тя: „Ела, Еди, ела и ме спаси, спаси и двама ни, преди да е станало прекалено късно!“
— Еди? — обади се Роланд. — Целият си посивял. Заради крака ли?
— Да — отвърна младият мъж, макар че точно в този момент кракът изобщо не го болеше. Помисли си за ключа, който бе издялкал за Джейк. За ужасяващата отговорност да направиш този ключ перфектен до най-малката подробност, за да може да свърши работа. Ето че отново се беше озовал в подобна ситуация. Бе напипал нещо, беше убеден в това, ала… какво точно? — Да, кракът ми. Много ме боли.
Той избърса потта от челото си.
— Джон, искам да ми кажеш нещо за заглавието на книгата. „Сейлъмс Лот“. Това идва от Джирусълъмс Лот, нали така?
— Ам’ че да. — Така се казва градчето, описано в книгата, нали?
— Ам’ че да.
— Втората книга на този Стивън Кинг.
— Ам’ че да. — Вторият му роман.
— Еди — предупреди го меко Роланд, — мисля, че това е достатъчно.
По-младият мъж вдигна дланта си във въздуха, сякаш искаше да каже: „Изчакай само още малко“ и в същия момент потръпна от болката, която проряза ръката му. Въпреки това след секунда вниманието му отново бе съсредоточено върху Джон Кълъм.
8
Брайън де Палма екранизира „Кери“ през 1976 година. — Б. пр.